Само за 7 години: Всеки четвърти фермер е излязъл от бизнеса

През 2021 г. стойността на брутната продукция на растениевъдството е 8,08 млрд. лв., на животновъдството е 1,93 млрд. лв.

За седем години броят на земеделските стопани, регистрирани по наредба №3, е намалял с 26 356. През 2015/2016 г. производителите са били 98 303-ма, а през 2021/2022 г. вече са 71 947, което е с 27% по-малко. Това показват някои от числата, публикувани в последния Аграрен доклад на земеделското министерство. Най-големият спад е бил 2018/2019 г. спрямо 2019/2020 г., когато регистрираните фермери са намалели със 7 250.

Цифрите показват, че опасенията на администрацията, че земеделските стопанства ще се разроят, за да преодолеят наложените тавани и по други причини, общо взето не са се оправдали.

Данните в доклада показват, че овощните градини заемат 1,8% от използваната земеделска площ (ИЗП). Овощните насаждения са върху 902 610 дка, което е с около 10 хил. дка по-малко в сравнение с 2020 г. (През 2021 г. ИЗП е 50 465 970 декара, които включват обработваемата земя, трайните насаждения, разсадници, постоянно затревени площи и семейни градини.)

Площите на „лозя – чиста култура“ са се свили допълнително през 2021 г. и заемат 502 520 дка, което е 1% от ИЗП. За периода 2017-2021 г. са изчезнали 30 000 дка лозя.

През 2021 г. пресни зеленчуци са отглеждани върху 310 150 дка, което е към 6% от ИЗП.

Оранжериите в страната са върху 17 040 дка.

Пшеницата заема най-много площи у нас – 12 474 530 дка (през 2021 г.), които са близо 25% от ИЗП. След нея са слънчогледът с 8 401 850 дка и царевицата с 6 337 350 дка. Само тези три култури се отглеждат върху 27 213 370 дка, представляващи 54% от използваната земеделска площ.

Ливадите, засети с житни и бобови треви, заемат 1 272 870 дка, а като постоянно затревени площи (пасища) и ливади-овощни градини са отчетени  13 970 790 дка.

Стойността на брутната продукция от отрасъл Селско стопанство за 2021 г. по текущи цени на производител е в размер на 10,7 млрд лева. От тях продукцията от растениевъдство възлиза на 8,08 млрд лв.(75,1%), а от животновъдство е 1,93 млрд лева (18%). Стойността от селскостопански услуги се изчислява на 546,3 млн. лв. (5,1%), а от неотделими второстепенни дейности е 202,3 млн. лв. (1,9%).

С най-голям дял в стойността на крайната продукцията от отрасъла остават зърнените и маслодайните култури. Двете групи култури заедно (съответно зърнените – на стойност 4 429,3 млн. лева и маслодайните – 2 312,8 млн. лева) формират 62,6% от стойността на продукцията от отрасъл Селско стопанство през 2021 г.

През 2021 г. сектор Плодове и зеленчуци (в т. ч. картофопроизводство и лозя) създава продукция на стойност 851,0 млн. лева, със 7,3% повече спрямо предходната година. Секторът формира дял от 7,9% в стойността на крайната продукция. Производството на зеленчуци (в т.ч. картофи) е в размер на 489,8 млн. лева (дял от 4,5% в стойността на крайната продукция), а на плодове – в размер на 361,2 млн. лева (дял от 3,4%). Крайната продукция от подсектор Плодове нараства с 8,0% в стойностно изражение, а от подсектор Зеленчуци (в т.ч. картофи) – с 6,7%.

Стойността на крайната продукция от подотрасъл Животновъдство за 2021 г. се запазва на нивото от предходната година, възлизайки на 1,963 млрд. лв. Не се наблюдава промяна на физическия обем на продукцията от отрасъла. Налице е известен ръст на цените на продуктите от животновъдството – най-вече при яйцата – с 8,7%, млякото – с 5,2% и дребния рогат добитък – с 3,8%.

Най-голям принос в общата стойност на крайната продукция в животновъдството имат производството на мляко – дял от 6,8% със 729,7 млн. лева; Птици – дял от 2,7% с 293,5 млн. лева; Свиневъдство – дял от 2,7% с 287,2 млн. лева; Говедовъдство (едър рогат добитък) – дял от 1,8% със 198,8 млн. лева; Овцевъдство и козевъдство – дял от 1,7% със 186,6 млн. лева; Производство на яйца – дял от 1,7% със 181,9 млн. лева (ръст от 2,9%).