Законопроектът за браншовите организации ги прави слаби и непредставителни

Изискванията за членуване обхваща под 10% от земеделците в страната

Законопроектът за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти поставя минимални условия за регистриране и официално признаване на дадено организация.

Толкова дълго очакван, този проектозакон само ще наложи определени правила за съществуващите браншови организации, но няма да  допринесе за създаването на солидни земеделски сдружения.

Съвсем очаквано, законопроектът не разработва правила за формиране на земеделска камара, която би утвърдила водещата роля на фермерската общност при определяне на политики, правила, цели и т.н. Не земеделската общност, а Министерството на земеделието и по-точно политическият кабинет ще решават бъдещето на селското стопанство у нас, както и досега. А гласът на земеделците ще бъде слаб, тъй като те няма да представлява мнозинството от производителите.

Лека математическа сметка съобразена с изискванията за минимален брой членове, за да бъде официално призната дадена организация, показва, че под 10% от регистрираните по Наредба 3 земеделски стопани ще се включат в браншовите организации.

Както за областните организации, така и за регионалните и националните е посочено, че членуването в тях е доброволно. Именно това доброволно участие ще поддържа минималистичната форма на браншовите организации, защото проектозаконът не предвижда някакви ползи, привилегии и предимства за земеделските стопани, които са членове на организации. Това запазва непоклатима досегашната логика на земеделските стопани извън организациите, които си казват: „Защо да плащам членски внос и да губя време в заседания, след като и без мен тези организации ще защитават, доколкото могат, правата ми.“

Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане на страницата на аграрното министерство – виж ТУК.

В документа се предлагат 19 растениевъдни бранша; 12 животновъдни (в това число пчеларството); и 14 преработвателни.

Най-общо браншовите организации са в 3-степенна форма на представителност. Те биват областни, регионални и национални.

Областните и регионалните организации се регистрират от областните земеделски дирекции. Националните браншови организации – от министъра на земеделието.

Министерството на земеделието създава и поддържа публичен регистър на областно, регионално и национално представителните браншови организации. За да бъде вписана една организация като областна, тя трябва да е регистрирана по Закона за кооперациите или Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Законопроектът не е особено взискателен относно представителността на дадена браншова организация.

За да бъде регистрирана областна браншова организация, в нея трябва да членуват минимум 7 регистрирани по наредба 3/1999 г. земеделски производители – растениевъди, или тютюнопроизводители, или животновъди. Допуска се в областната организация да участват максимум 6-ма стопани, които са от други съседни области. За да е още по-лежерно за създателите на браншовата организация, е записано, че в нея могат да членуват и такива, които не са земеделски производители – било то физически лица, или фирми. Те могат да са с право на съвещателен глас, ако е предвидено в устава.

Ако в областта или региона има кооперации, те директно се вписват в регистъра като областно представителни браншови организации, пише в законопроектът.

За областните браншови организации на преработвателите има по-взискателни текстове. За да бъде регистрирано едно преработвателно сдружение, то трябва да представлява най-малко 30% от преработвателите  на даден селскостопански продукт за съответната област. Членовете трябва също така да преработват най-малко 30% от обема на продукцията, или на преработката., или на стойността на продукцията или на преработката. В случай, че областната браншова организация не може да изпълни тези изисквания по една или друга причина, то е достатъчно да има 7 членове, за да бъде регистрирана.

За да бъде регистрирана една регионална браншова организация, в нея трябва да членуват поне 3 областни представителни браншови организации с изискването за териториална непрекъснапост на областите.

Областна браншова организация може да членува само в една регионална и само в една национална.

Регионалните лозаро-винарски камари директно се вписват като регионални браншови организации.

Национално представителната браншова организация  може да извършва дейност в повече от един сектор и бранш. В една национална организация за съответния сектор и бранш може да участва само една областно представителна организация от една административна област.

В едногодишен срок от вписването в регистъра, всяка национална браншова организация трябва да обединява областни браншови организации с не по-малко от общо 75 члена. В двугодишен срок от вписването, общият брой на членовете трябва да е поне 100.

Национално представителните браншови организации от растениевъдството трябва да обединяват минимум 7 областни браншови организации. Но дори и да не отговорят на това изискване, министърът може да прецени съответната организация да бъде вписана.

Без задръжки в регистъра на национално представителните браншови организации се вписват признатите организации в бранш Тютюн, Националната лозаро-винарска камара, Националните кооперативни съюзи.

Национално представителните животновъдни организации се вписват, ако обединяват 7 областни браншови организации, чиито членове са отглеждали в предховната година минимум 30% от вида животни в страната; представляват 30% от стопанствата в страната за съответния вид животни.

Дори и да не отговоря на посочените условия, дадена организация може да бъде вписана като национална по преценка на министъра.

Ето секторите и браншовете, залегнали в законопроекта:

Сектор Растениевъдство в следните браншове:

а) винено грозде;

б) десертно грозде;

в) гъбопроизводство;

г) зеленчукопроизводство;

д) зърнено-житни;

е) маслодайни култури;

ж) картофопроизводство;

з) лечебни и етерично-маслени култури;

и) овощарство;

к) оранжерийно производство;

л) семепроизводство и посадъчен материал;

м) технически култури;

н) тютюн;

о) цветарство;

п) ягодоплодни;

р) черупкови;

с) биологично растениевъдство;

т) други браншове

Сектор Животновъдство в следните браншове:

а) говедовъдство;

б) биволовъдство;

в) овцевъдство;

г) козевъдство;

д) птицевъдство;

е) свиневъдство;

ж) пчеларство;

з) коневъдство;

и) зайцевъдство;

к) биологично животновъдство;

л) други браншове

Сектор Преработка на селскостопански продукти в следните браншове:

а) производство и преработка на месо и производство на месни продукти;

б) преработка и консервиране на плодове и зеленчуци;

в) производство на растителни и животински масла и мазнини;

г) производство на етерични масла;

д) производство на мляко и млечни продукти;

е) производство на мелничарски продукти, нишесте и нишестени продукти;

ж) производство на хлебни и тестени изделия;

з) производство на вина от грозде;

и) производство на други хранителни продукти;

к) преработка на биологично произведени продукти;

л) производство на готови храни за животни;

м) производство на фуражи;

н) други браншове