Спилбърг – създателят на „Джурасик парк“ и „Индиана Джоунс“, става на 75

Ако филмовите студия искаха режисьорите да са с дипломи, Спилбърг нямаше да създаде шедьоврите си

Стивън Спилбърг става днес на 75 години. Без този магьосник киното днес щеше да е просто скучно. На Спилбърг дължим удоволствието от филмови поредици като Джурасик парк и Индиана Джоунс, и ленти като То, Челюсти, Списъкът на Шиндлер, Амистад и много, много други. Той е един от най-известните и влиятелни режисьори в историята на киното, а състоянието му се измерва в милиарди долари.

През септември 2022 г. Спилбърг представи най-новия си филм – „Семейство Фабелман“. Той е автобиографичен и режисьорът призна, че се е готвил за него цял живот. Чрез него е възкресил спомените за родителите си и се е приближил както никога досега до трите си сестри.

Спилбърг е номиниран шест пъти за Оскар за най-добър режисьор, от които печели два – за „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. Три от неговите филми – „Челюсти“, „Извънземното“ и „Джурасик парк“ – държат бокс офис рекорди, като всеки от тях е ставал най-доходоносния филм за времето си.

Спилбърг е роден в Синсинати, Охайо, в еврейско семейство. Майка му, Леа Адлър, била собственик на ресторант и пианистка, а баща му, Арнолд Спилбърг, е бил електроинженер, участващ в разработката на компютри. В ранните си тийнейджърски години Спилбърг прави любителски приключенски филми с 8-милиметрова камера. Искал е по 25 цента вход за домашните си филми, а сестра му продавала пуканки.

На 13-годишна възраст Спилбърг спечелил награда за 40-минутен военен филм озаглавен „Бягство към Никъде“, в който се разказва за битка в Източна Африка. През 1963, на 16 години, Спилбърг пише и режисира първия си независим филм, 140-минутно фантастично приключение със заглавие „Небесни светлини“, който бил и вдъхновението зад „Близки срещи от третия вид“. Филмът с бюджет 500 долара бил показан в местното кино и спечелил 1 долар.

След развода на родителите си, той се преместил в Саратога, Калифорния, заедно с баща си. Трите му сестри и майка останали в Аризона. Три години по-късно завършва гимназията в Саратога. Два пъти кандидатства неупешно в Унивеситета на Южна Калифорния, във факултета за театър, кино и телевизия. Следва в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч, но го завършва няколко десетилетия по-късно.

Кариерата му започнала, когато се върнал в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант на пълен работен ден в отдела по монтаж. След като станал известен, Университетът на Южна Калифорния му връчва почетна диплома през 1994, а през 1996 той става негов попечител. През 2002, тридесет и пет години след започването на колежа, Спилбърг завършва образованието си и получава бакалавърска диплома.

Продуцентите на студио Юнивърсъл Ричард Д. Занук и Дейвид Браун предлагат на Спилбърг режисьорския стол за „Челюсти“, трилър-ужаси по романа на Питър Бенчли за огромна акула-убиец. Въпреки невероятно големият успех на филма, снимките са били почти спрени заради забавяне и надхвърляне на бюджета.

Но Спилбърг показал постоянство и завършил филма. „Челюсти” станал огромен хит, печелейки три Оскара (за монтаж, оригинална музика и звук) и събирайки повече от 470 милиона долара от цял свят. Този филм го превърнал в един от най-младите мултимилионери и му дал голяма свобода да избира следващите си проекти. Бил номиниран за Най-добър филм.

След като отхвърля предложения да режисира „Челюсти 2“, „Кинг Конг“ и „Супермен“, Спилбърг и актьорът Ричард Драйфус работят върху проект за НЛО-та, който станал „Близки срещи от третия вид“. За него Спилбърг получава първата си номинация за най-добър режисьор от Академията. Този втори касоразбивач затвърдил издигането на Спилбърг.

След това Спилбърг си партнира със създателя на „Междузвездни войни“ и негов приятел Джордж Лукас в направата на приключенския филм „Похитителите на изчезналия кивот“, първият от поредицата филми за Индиана Джоунс. Ролята на археолога-авантюрист Индиана Джоунс се играе от Харисън Форд, когото Лукас по-рано е избрал за ролята на Хан Соло в „Междузвездни войни“. Филмът станал най-печелившия за 1981 година и получил много номинации за Оскар, включително за най-добър режисьор (втората номинация за Спилбърг) и най-добър филм (вторият филм на Спилбърг с такава номинация).

Година по-късно, Спилбърг прави още един фантастичен филм – „Извънземното“, известен у нас като „То“. Номиниран е за девет награди на Академията, включително за най-добър филм и най-добър режисьор.

Между 1982 и 1985, Спилбърг продуцира три филма: „Полтъргайст“ (на който е и съсценарист), кино адаптация на „Зоната на здрача“ (в който е режисьор на един от четирите сегмента), и „Дяволчетата“ (на който освен изпълнителен продуцент, е и сценарист на сюжета).

Следващата му режисьорска работа е по продължението на „Похитителите“ – „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Отново в партньорство с Лукас и Форд, филмът е измъчван от несигурности около сценария. В този проект Спилбърг среща и бъдещата си жена, актрисата Кейт Капшоу.

През 1985 година Спилгърг прави „Пурпурен цвят“, адаптация на наградения с Пулицър роман на Алис Уокър, в който се разказва за проблемите на афроамериканските жени в първите десетилетия на 20 век, включващи бедност, расизъм и сексизъм. Главни роли в него имат Упи Голдбърг и бъдещата телевизионна водеща Опра Уинфри. Филмът постигнал огромен финансов успех, а критиците приветствали преминаването на Спилбърг към драматичния жанр. Получил единадесет номинации от Академията, включително две за Упи Голдбърг и Опра Уинфри, но самият Спилбърг не е бил номиниран за най-добър режисьор.

През 1989 година Спилбърг се връща към приключенския жанр и режисира третия филм за Индиана Джоунс – „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Филмът става най-печелившия филм на годината в целия свят. Също през 1989 той работи за трети път с Ричард Драйфус в романтичния филм „Винаги“, за безрасъден пилот, който гаси горски пожари. Първият романтичен филм на Спилбърг е скромен финансов успех и получава смесени отзиви.

През 1993 Спилбърг екранизира романа на Майкъл Крайтън „Джурасик Парк“, в който се разказва за увеселителен парк с клонирани динозаври. С революционни специални ефекти от компанията на Джордж Лукас, филмът става най-печелившия за всички времена с над 900 милиона долара. Това е третия път, в който филм на Спилбърг чупи този рекорд.

Следващият филм на Спилбърг, „Списъкът на Шиндлер“, е по истинската история на Оскар Шиндлер, човек, който рискува живота си за да спаси над 1000 евреи от Холокоста. „Списъкът на Шиндлер“ спечелва за Спилбърг първата му награда от Академията за най-добър режисьор. С приходите от филма Спилбърг създал Фонадацията „Шоа“, която архивира записани разкази на оцелели от Холокоста.

През 1994 Спилбърг си взема почивка от правенето на филми и прекарва времето си със семейството си и в изграждането на новото си студио ДриймУъркс с партньорите си Джефри Катценбърг и Дейвид Гефън. През 1997 година той прави продължението на „Джурасик парк“ „Изгубеният свят: Джурасик парк“, който печели 618 милиона долара от цял свят и остава втория по-големина хит на година след „Титаник“ на Джеймс Камерън.

Следващия му филм, „Амистад“, е по истинска история за бунт на кораба „Амистад“ от африкански роби през 1839 година и съдебния процес след него. Въпреки добрите оценки от критиците, той не се представил добре в кината.

Същата година излиза и филма му за Втората световна война „Спасяването на редник Райън“, в който се разказва за капитан Джон Милър (Том Ханкс) и седем мъже, докато търсят редник Джеймс Франсис Райън, чийто трима братя вече са загинали на фронта. Филмът отбелязал голям успех сред публиката, печелейки 481 милиона долара по света. С него Спилбърг получава втория си Оскар за режисура.

Спилбърг и актьора Том Круз си сътрудничат за първи път в футуристичния филм „Специален доклад“, по историята на Филип К. Дик, в който се разказва за полицейски капитан, който през 2054 година е обвинен, че ще убие човек, когато не познава.

Във филма на Спилбърг от 2002 година „Хвани ме, ако можеш“ се разказва за дръзките приключения на млад измамник, изигран от Леонардо ди Каприо. За този филм Кристофър Уокън получава номинация за Оскар за най-добър актьор в поддържаща роля.

Спилбърг работи отново с Том Ханкс заедно с Катрин Зита-Джоунс и Стенли Тучи през 2004 г. в „Терминалът“, история за човек от Източна Европа, който е хванат в капан на летище, когато му забраняват да влезе в Съединените щати и в същото време не може да се върне в родната си страна, защото там има революция.

През 2005 година Спилбърг режисира съвременна адаптация на „Война на световете“, по едноименния роман на Хърбърт Уелс. В главните роли са Том Круз и Дакота Фанинг. Филмът е още един касоразбивач, достигайки 591 милиона по световните екрани.

Следващия филм на Спилбърг е „Мюнхен“, който разказва за събитията след Мюнхенското клане през 1972 г. Филмът получил високи оценки от критиката, но не се представил много добре в кината и остава един от най-противоречивите му филми. „Мюнхен“ получава пет номинации на Академията – най-добър филм, най-добър монтаж, за оригинална музика (от Джон Уилямс), най-добър адаптиран сценарии и най-добър режисьор за Спилбърг. Това била шестата му номинация за най-добър режисьор и петата за най-добър филм.

През 2007 година Спилбърг режисира „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, който излиза по кината на следващата година.

От 1985 до 1989 Спилбърг е женен за актрисата Ейми Ървинг. След развода тя получила 100 милиона долара от Спилбърг, след като съдията не признал предбрачното споразумение, написано на салфетка. Техният развод се смята за третия най-скъп развод в историята. След него Спилбърг и Ървинг споделят попечителството над техния син – Макс Самюел.

Впоследствие Спилбърг започва връзка с актрисата Кейт Капшоу, с която се запознава когато я избира за роля в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Те се оженили на 12 октомври 1991. Капшоу приема юдаизма. Спилбърг и Кейт Капшоу имат седем деца.