Груб пропуск: Оранжерийното производство не фигурира в еко-схемите на Стратегическия план!

В обвързаното подпомагане пък няма разграничение между отопляеми и неотопляеми оранжерии

Оранжерийното производство не фигурира в нито една от еко-схемите, разработени в Стратегическия план! По този повод двете асоциации от сектора пишат спешно до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Росен Костурков. Писмото, изпратено днес, е с копие и до служебния аграрен министър Явор Гечев.

Писмото е подготвено от Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), подписано от нейния председател Йордан Кръстанов, и от Националната асоциация на оранжерийните производители (НАОП) и председателя ѝ Велин Георгиев. 

В началото текста се посочват две схеми, в които асоциациите искат само да бъде добавен като бенефициент и сектор Оранжерийно производство.

Оранжерийното производство не само че е изключено от субсидиране по еко-схемите, но в частта за обвързано подпомагане за оранжерийните култури липсва важното диференциране на оранжериите като отопляеми и неотопляеми. А това е задължително заради голямата разлика в себестойността на производството, която при днешната енергийна криза се задълбочава. От двете асоциация настояват за различни ставки според това дали производителите влизат в разходи за отглеждане на зимна реколта или без отопление залагат продукция в началото на пролетта.

Днес представители на двете асоциации са били на среща със зам.-министър Тодор Джиков и експерти от аграрното министерство. Имало е щедри обещания, включително и за подкрепа на енергийните разходи при новото производство 2022/2023 г., както и за инвестиции във фотоволтаични панели върху оранжериите.

Ето текста на писмото, изпратено до г-н Росен Костурков, с което Агро Пловдив разполага: 

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ, 

Ние от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Националната асоциация на оранжерийните производители (НАОП) настояваме оранжерийното производство да бъде включено в еко схемите, изброени по-долу. Следват нашите доводи и предложения.

Eco-scheme (31) – Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. 

I.В.1 – Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни)

Очаква се интервенцията да доведе до положителен ефект и принос към устойчивото развитие на земеделието като допринесе за подобряване състоянието на околната среда.

Ангажиментите са за период от една календарна година.

Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар за направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които са изчислени в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите.

Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар за допълнителните разходи и пропуснатите приходи съгласно чл. 31(7)(б) от проекта на Регламент за Стратегическите планове.

I.В.3 – Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (promotion of green manure and organic fertilisation)

Интервенцията е насочена към допринасяне за изпълнението на целта за намаляване на загубите на хранителни вещества с поне 50%, като същевременно се гарантира, че няма влошаване на плодородието на почвата. Интервенцията е насочена да допринесе към целта да се намали използването на торове поне с 20 % до 2030 г.

I.В.4 – Еко схема за намаляване използването на пестициди

Изискванията в интервенцията осигуряват намаляване на количествата на използвани продукти за растителна защита (ПРЗ) при отглеждане на растениевъдната продукция. Стимулира се използването на наукосъобразни и щадящи технологии за намаляване на количеството на използване на ПРЗ.

Интервенцията е пряко насочена към запазване на екологичното състояние на почвите и към намаляване на количеството остатъчни химически вещества в произведената храна. Интервенцията влияе съществено на запазването и подобряването на биологичното разнообразие, както на животинските, така и на растителните видове в земеделските земи.

Предвидените действия интервенцията са насочени за опазване и подобряване на качеството на водите в страната.

Действието на интервенцията е напълно насочено по създаване условията за постигане на целите на зелената сделка и най-вече към: намаляване с 50% на употребата и риска от пестициди и намаляване на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.

Видовете допустими площи са тези, при които са изпълнени следните екологично насочени земеделски практики свързани с намаляване на количествата на използвани препарати за растителна защита на ниво стопанство:

1. Прилагане на продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди не попадащи в първа професионална категория на употреба.
2. Не прилагане на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди включително такива съдържащи глифозат.
3. Прилагане на феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка при отглеждане на полски/зърнено житни, маслодайни, технически др. култури и при зеленчуци и плодове.

За да се получи подпомагане по интервенцията следва да се изпълни задължително т. 2 и поне още една от т.1 и т. 3.

Интервенциите се доказват чрез проверка дневниците за растителна защита и чрез разходно-оправдателни документи за закупените продукти за растителна защита (РЗ) и феромонови уловки на съответните площи.

Тук никъде не се споменава за използването на полезни насекоми или т.н. „биоагенти“, които са единственият вариант за РЗ в биологичното земеделие и са най- голямата алтернатива на използването на пестициди в растениевъдството.

С прилагане на феромонови уловки се поставя изискване да не се използват инсектициди, фунгициди и хербициди. Феромоновите уловки се използват в борбата с инсектите (насекомите), но все още няма феромони за всички видове вредни насекоми. Те не са ефективни за борба с болестите по растенията, където се използват фунгициди – същото важи и за използването на хербициди в борбата с плевелите. С това прилагането на това изискване ще се финансират фирмите – доставчици на феромонови уловки, които няма да са ефективни и няма да се постигнат заложените цели по тази Еко схема.

Предлагаме:

• Включването на полезни насекоми (биоагенти) и микроорганизми като възможност за борба срещу вредните насекоми и болести по растенията.

I.В.8 – Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури

Изискването за стопанства над 10 ха ежегодно да извършват ротация на културите на минимум 35 % от площите е трудно осъществимо за оранжериите поради естеството на работа в култивационните съоражения.

Причините са следните:

– Голяма част от производителите използват изкуствен субстрат и за тях тази мярка е неприложима. В крайна сметка една от целите на схемата е да се спре влошаването на физичния режим на почвата, негативната промяна на химичните свойства и влошаване на фитосанитарното състояние, но тук реално почва няма.

– При производителите, които отглеждат растенията на почва, изискването засяването на втората култура да е най-малко 14 дни след основната е много трудно изпълнимо. Практиките по обработка и подготовка на почвата отнема доста повече време. Много често след основната култура се налага да се прави обеззаразяване на почвата чрез метода на соларизация, което отнема 30-60 и повече дни.

Предлагаме:

• Отпадане на ротацията на културите при хидропонното отглеждане. При почвено отглеждане ротацията да не е времево ограничена, а да бъде в рамките на една стопанска година, както е при биологичното производство, което се признава за ефективно редуване на културите. Освобождаването от изискванията за оранжерии на хидропоника няма да доведе до неизпълнение на целите на тази схема, защото те не са голяма площ като хектари и са нищожен процент от обработваемата площ в страната.

I.Б.17 – Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство.

Ставката е 8 184,44 евро/ха или 16 007,13 лв.  (за 2021 г. е 6659 евро/ха или 13 050,46 лв.), като максималната ставка при по-малък размер на допустимите площи от предвидените е 19 203,56 лв.

Тук  отново няма разделяне на отопляеми и не отопляеми оранжерии.

Във връзка с обвързаното подпомагане при определяне на нивата за подкрепа по интервенцията се визират и технологичните карти за отглеждане за всяка култура. Кои технологични карти са използвани – старите или новите, които се разработват? Предполагаме, че са използвани старите и въпросът е: при утвърждаване на новите технологични карти догодина ще може ли да се променят ставките  на тяхна база?

Визират се данните на Агростатистика към Мзм, че за последните две години между 2018 г. и 2020 г. намалението в общата произведена продукция е близо 29%, като за домати е около 26%, а за краставиците е около 30 %. Причината,  разбира се, е намаляване на отглежданите площи с оранжерийно производство, а по-високият процент намаление при краставиците е заради повишените разходи за отопление на тази култура, която технологично изисква по-високи разходи в сравнение с отглеждането на домати.

По отношение на продаваните на пазара оранжерийни зеленчуци през месеците януари – април около 80 % са внос за сметка на родното производство. Това говори само по себе си, че от години родното производство се измества от вносното заради повишените разходи и неконкурентноспособността на родните производители.

Предлагаме:

• Актуализиране на ставките според новите технологични карти.
• Отпадане на максималната ставка.
• Разделяне на ставките за отопляеми и не отопляеми оранжерии.

II.А.11 – Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт.

Основната цел на мярката е да ограничи използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) и на изкуствени торове, като и насърчаване прилагане на техники за биологичен контрол и алтернативи, които са с по-нисък риск, като нехимични пестициди и пестициди, които са специфични за вредителите, които са с нисък риск за хората и околната среда. Осъществяване й ще се реализира чрез ефективен контрол при стойностите на остатъчни ПРЗ и нитрати в крайния продукт.

Интервенцията е пряко насочена в изпълнение на приоритетите на Стратегията “Oт  фермата до трапезата“, чрез прилагането на по високи критерии за качество и въвеждане на ефективен контрол при крайния продукт.

С интервенцията се цели да се ограничи зависимостта от пестициди и торове, както и намаляване на отпечатъка на продоволствената система върху околната среда и климата.

II.А.4. – Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия

Въвеждането на устойчиви култури и сортове ще подобри съхранението на водорода в почвата чрез ускоряване на атмосферното поглъщане на въглерод, ще се осигурява устойчива продукция и допринася за намаляване на загубите в добива и качеството в екстремни години, поради различията в адаптивността им. В България се очаква по-ранно цъфтене на дърветата, по-дълъг сезон за лозята и промени в другите естествени цикли на културите, което оказва влияние върху крайните добиви. Различните региони в страната се нуждаят от култури и сортове, адаптирани към различни стресови фактори. Видовете и сортовете, отглеждани, за да се противопоставят на промените в климатичните условия, биха могли да бъдат една от най-ефективните стратегия за адаптиране към изменението на климата.

Ангажиментът по управляването главно е свързан с инициативи в областта на околната среда и климата, и по-конкретно: смекчаване на изменението на климата, включително намалението на емисиите от парникови газове от земеделски практики, както и поддържането на съществуващите места за съхранение на въглерод и повишаване на секвестрацията на въглерод.

Разчитаме на Вашето професионално отношение и разбиране към нашите искания за защита интересите на родното оранжерийно производство. Оставаме на разположение за допълнителни въпроси и съдействие.

С уважение,

Йордан Кръстанов

Председател на Управителен съвет

БАПОП

Велин Георгиев

Председател на Управителен съвет

НАОП