163 г. от раждането на Антон Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си

Преди 163 г. (1860-а) на 29 януари в крайбрежния руски град Таганрог се ражда Антон Павлович Чехов. И до днес режисьорите изпитват истинска тръпка да организират по Чеховски неговите уж прости пиеси, които обаче нямат дъно и бряг.

Бащата на Антон Павлович е бакалин, майка му е сладкодумна, а той расте заедно с петте си братя и сестри без да знае, че вижда света по-цветен от другите хора. Влюбен в книгите и в театъра, той прави първите си опити в писането още като юноша. Когато е на 16 години, баща му фалира, принуден е да продаде къщата и да замине със семейството си в Москва. Бъдещият писател остава в родния си Таганрок, издържа се с преподаване на уроци и с хонорари от вестниците, за които пише. Изпраща спестени пари на родителите си, които живеят в мизерия в руската столица. Няколко години по-късно заминава при тях, за да учи медицина.

Чехов винаги е смятал, че основната му професия е да лекува и е работил като лекар през целия си кратък живот. Основните му доходи обаче идвали от вестниците, от издадените книги и съчинените от него пиеси.

Той е имал добрата съдба още приживе да се превърне в любима знаменитост на руската интелигенция. Издал е няколко сборника с къси разкази, написал е пиесите „Чайка“, „Три сестри“, „Вишнева градина“, „Вуйчо Ваньо“.

Умира през 1904 г., когато е на 44 години, от туберкулоза.

В писмо до брат си, художника Николай Чехов, писателят споделя какви според него са културните хора:

1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума; когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете си…

2. Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на някого, да платят образованието на братята си и да купят дрехи на майка си.

3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.

4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателя и го опошлява в очите на говорещия. Не се правят на това, което не са, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. Не бърборят и не досаждат с прекалени откровения, когато не ги питат… От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят.

5. Те не унищожават себе си, за да предизвикат съчувствие и помощ. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги дундуркат. Не казват „Аз съм неразбран” или „Аз съм вече непотребен”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…

6. Не са суетни. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с еди кой си, възторга на салонните посетители, популярността в кръчмите…

7. Ако имат талант, те го уважават. За него жертват останалото – покой, жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.

8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под. Стараят се да укротят и облагородят половия си инстинкт. Възпитанието им в това отношение не е така кухненско.“

Някои мисли на твореца:

Човек е онова, което мисли за себе си.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.

Когато обичаш, откриваш в себе си такова богатство, такава нежност, ласкавост, че дори не ти се вярва, че умееш да обичаш по този начин.

На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

Да пътуваш до Париж с жена си е все едно да отидеш в Тула със собствения си самовар.

Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

Ако искаш да имаш съвсем малко време, то недей да правиш нищо.

Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?“

Умният обича да се учи, а глупакът – да поучава.