Сектор Плодове и зеленчуци моли за помощ президента и премиера

Браншовици от сектор Плодове и зеленчуци заявиха днес на пресконференция, че „имаме огромна молба“ към президента Румен Радев и премиера Гълъб Донев при назначаването на новото управление на Министерството на земеделието или при запазване на сегашния му състав да дадат указания за извършване на промени в Стратегическия план (СП) за земеделие, така че те да влязат в сила още от 2023 г.

Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите откри пресконференцията

с думите, че земеделците са открили „крещящо неведение“ от страна на авторите на плана за това което предстои. Тя посочи, че основните забележки на сектор Плодове и зеленчуци са относно еко-схемите, чиито общ бюджет представлява 25% от бюджета на СП, което като пари е над 1 милиард.

Общата критика е, че разходите, които стопаните биха направили, включвайки се в изпълнение на някои еко-схема, ще бъдат по-големи от субсидиите, които ще получат.

Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите, каза, че браншовиците са помагали за отстраняването на 405 забележки на Европейската комисия (ЕК) след предаването на първия вариант на СП в края на февруари миналата година. Освен това те са направили и корекции, които конкретно касаят земеделските производители. В крайна сметка министерството се съобразило с техническите забележки на Брюксел и не отразило препоръките на браншовите организации. Така планът би предаден на ЕК преди да бъде разгледан предфинално от сектора.

Обяснението на министерството относно пренебрежението към забележките на браншовиците било, че СП се оперира от външна фирма.

По този повод Божидар Петков отправи своята огромна молба към президента и премиера да се намесят в работата на министерството и да изискат планът да бъде коригиран. Такава корекция е възможна и задължителна, без това да се отрази на заложените плащания към стопаните тази година, каза Петков. Възможно е те да се забавят с малко, но е по-добре да закъснеят, отколкото да останат неусвоени средства по еко-схемите.

Председателят на организацията на малинопроизводителите цитира министъра, която е казал, че би било срамно за България, ако месец след като СП е одобрен, поискаме да бъде променен.

Нека при избора на следващия служебен кабинет да се изберат хора, които не се срамуват да работят за земеделските производители“,

призова Петков.

Признанието на министерството, че „е срамно“ планът да се променя толкова скоро, бе потвърдено и от председателя на Съюза на дунавските овощари Николай Колев.

Той даде пример със схемата за екологично поддържане на трайните насаждения, чиято ставка оттук нататък ще бъде 22 лева/декар.

Досега съществуваше подобна схема със ставка 32 лева. По нея се изискваше да поддържаме затревено междуредието и да нарязваме клонките в редовете. По новата еко-схема има допълнителни изисквания – да обработваме вътре редовото пространство, да засяваме специални тревни смески, да ги косим и т.н. Разходите ни за всичко това ще бъдат 50 лева/декар, без да броим новите машини, които трябва да купим. А срещу всички разходи ще получим 22 лева субсидия, обясни Николай Колев. Според него бюджетът по тази схема ще остане неусвоен, защото схемата е написана без разбиране.

Димитричка Търпанова, зам.-председател на Добруджанския земеделски съюз, предложи друг пример. Схемата за насърчаване намалената употреба на пестициди и торове е с 5-годишен ангажимент. Тя изисква производителят да сключи договор с агроном, който да дава указания относно растителнозащитните практики. Да, обаче

все още България няма Програма за интегрирано управление на растителната защита,

която да е в помощ на тези, които участват в схемата.

Освен това производителите трябва да плащат в края на периода за почвени анализи, които да докажат намаляване на хранителните вещества в почвата, тоест – на използваните торове. При прибиране на продукцията за всеки вид плод се изискват лабораторни анализи, които доказват, че пестицидите са в нищожни количества, ако ги има. Тези анализи струват около 1000 лева на култура, каза Димитричка Търпанова.

Друго неприемливо изискване е 90% от реколтата да се реализира на лицензирани тържища.

Субсидията по тази схема е почти 50 лева на декар и е нищожна спрямо разходите. Фактът, че ангажиментът е 5-годишен, носи страхове, че виждайки разходите, производителите ще искат да се откажат още в началото от прилагане на изискванията, което ще повлече и санкции.

В същото време производителите на плодове и зеленчуци силно се нуждаят от допълнително подпомагане, тъй като са пазарна среда на нелоялна конкуренция от страна на по-силно субсидираните европейски фермери.

Димитричка Търпанова заяви още, че браншовиците са се оплакали от СП на българските депутати в земеделската комисия, както и в Брюксел.

От парламентарната комисия по земеделие са предали на министъра на земеделието в писмен вид забележките на браншовиците, придружени и от други забележки на депутатите. Въпреки че препоръките на депутатите от земеделската комисия са били гласувани от всички членове на комисията без изключение, министерството не се е съобразило с тях.

От ЕК пък отговорили, че решението на проблемите, свързани със Стратегическия план, е у нас, а не в Брюксел,

поясни Търпанова.

Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България, каза, че е изпитала разочарование от признанието на земеделския министър Явор Гечев за това, че действително има грешки в плана, но „дайте една година да работим и да се учим“, и след това да го променяме. „Министерството на земеделието не е училище, нито пък университет. Не трябва някой да се упражнява и учи върху българското земеделие“, коментира Милтенова.

Тя посочи, че някои непроизводствени схеми са с огромни бюджети, вместо да се заделят повече средства за реалното производство, отколкото за засяване на ниви, откъдето да се изхранва дивеча, например.

Сравни подпомагането производството на планински плодове и зеленчуци с бюджета за отглеждане на домати, като първото по-думите ѝ е доста по-тежко от второто.

„Лобитата надделяха“,

каза още тя, давайки пример с бюджета за консултантски услуги.

Слави Трифонов, председател на Националната биологична асоциация, каза, че човек трябва да е сляп, за да не вижда, че има ръст на вносните плодове и зеленчуци. Той посочи, че в първия вариант на Стратегическия план забележките са били предимно технически, но когато служебният състав на министерството е започнал корекциите, е променил и това, което не е трябвало.

Според Слави Трифонов в критиките към Стратегическия план няма нищо политическо. Видяхме, че депутати от различни партии подкрепиха 100% забележките към плана, посочи той. Председателят припомни, че европейската цел до 2030 г. е биоземеделието да заеме 30% от земеделските площи. Нашата велика цел е да стигнем до 7%. Сега сме на 1,7 на сто и сигурно няма да достигнем и 2% биологични площи, направи тежката прогноза той.

Председателят заяви още, че в ръководството на министерството има трима председатели на браншови организации.