ООН: Цените на храните през януари вече са с 18% по-ниски от тези през март 2022 г.

Най-силно поевтиняха растителните масла – с 2,9%, следвани от пшеницата

Глобалният индекс на цените на храните продължи да се понижава за десети пореден месец през януари, според данни, публикувани от Организацията по прехрана и земеделие на ООН в петък.

Индексът на цените на храните на ФАО достигна средно 131,2 пункта през януари, което е спад от 0,8 процента спрямо нивото му през декември и 17,9 процента спрямо пика му през март 2022 г. Понижението на стойността на този индекс през януари се дължи на понижението на стойността на индексите на цените на растителните масла, млечните продукти и захарта на фона на като цяло стабилни цени на зърнените храни и месото. 

През януари стойността на индекса на цените на зърнените храни на ФАО остана почти непроменена, само с 0,1% по-висока от нивото си през декември и с 4,8% по-висока от същия период на миналата година. Световните цени на пшеницата паднаха с 2,5 процента, тъй като производството в Австралия и Руската федерация беше по-високо от предварително прогнозираното. Световните цени на царевицата се повишиха леко, водени от силното експортно търсене на бразилска царевица и страховете от сухи условия в Аржентина. В същото време международните цени на ориза незабавно се повишиха с 6,2 процента в сравнение с нивата от декември поради намаленото предлагане, силното местно търсене в някои азиатски страни износителки и колебанията на обменния курс.

Индексът на цените на растителното масло на ФАО падна с 2,9 процента през януари. Слабото световно търсене на внос оказа натиск за намаляване на световните цени на палмовото и соевото масло, докато цените на слънчогледовото и рапичното масло се понижиха поради силно експортно предлагане.

Индексът на цените на млечните продукти на ФАО е средно с 1,4 процента под декемврийската си стойност, отразявайки по-ниските цени на маслото и млякото на прах на фона на намаленото търсене от водещите вносители и увеличените доставки от Нова Зеландия. Световните цени на сиренето се повишиха леко, водени от възстановяването на кетъринг дейността и търговията на дребно в Западна Европа след новогодишните празници, както и от валутните колебания.

Индексът на цените на месото на ФАО се промени малко през януари (намалява само с 0,1% от нивото си през декември) заради големите експортни запаси, които намаляват цените на птиче, свинско и говеждо месо. По-силното търсене на внос доведе до увеличение на експортните цени на овнешкото.

Индексът на цените на захарта на ФАО беше с 1,1 процента под нивото си от декември. Въпреки опасенията относно перспективите за по-ниска реколта в Индия, по-високите цени на бензина в Бразилия и произтичащото от това увеличаване на търсенето на етанол, както и укрепването на бразилския реал спрямо щатския долар, добрата реколта в Тайланд и благоприятните климатични условия в Бразилия помогнаха за задържане покачването на цените на захарта.

ЗЪРНЕНИ ПРОГНОЗИ

Обемът на световното производство на зърно през 2022 г. се прогнозира на 2765 милиона тона, което е с 1,7 процента по-малко от миналата година. Възходящите ревизии на производствените данни за Австралия и Руската федерация сочат рекордно високо световно производство на пшеница през 2022 г., като производството на груби зърна се очаква да бъде с 3,3 процента по-ниско в сравнение с година по-рано. Прогнозата за глобалното производство на ориз беше преразгледана надолу: реколтата се очаква да е с 2,6 процента под рекордното ниво от 2021 г.

Предварителните данни  за 2023 г. показват възможно увеличение на площите на зимна пшеница в Северното полукълбо, особено в САЩ, което се дължи главно на по-високите цени на тази култура. Поддържането на високи цени на торовете обаче може да повлияе неблагоприятно на добивите.

В Руската федерация, най-големият износител в света, ниските цени на вътрешния пазар се очаква да доведат до скромно намаляване на посевите с пшеница, докато в Украйна интензивните военни действия могат да свият с 40 процента посевите със зимна пшеница. В Индия, поради по-високите пазарни и гарантирани от правителството цени, се предвижда пшеницата да заеме рекордни площи, докато в Пакистан се очаква площта да остане относително висока, тъй като проблемът със застоялата вода от мащабните наводнения през 2022 г. се оказа по-малък от прогнозираното по-рано.

В страните от Южното полукълбо приключи сеитбената кампания на по-голямата част от фуражните култури за реколта 2023 г. В Бразилия се прогнозира рекордно увеличение на площите с царевица, а в Аржентина, напротив, намаляването им поради липса на влага в почвата. В Южна Африка климатичните условия остават благоприятни, което дава надежда за добра реколта от царевица.

През сезон 2022-2023 г. се очаква световното потребление на зърнени култури да спадне с 0,7 процента на годишна база до 2779 милиона тона, като общото потребление на царевица се очаква да намалее, на пшеницата да се повиши, а на ориза да се запази.

В края на пазарната година глобалните запаси от зърнени култури се прогнозират да бъдат 844 милиона тона, с което съотношението на глобалните запаси към използване на зърнени култури да спадне до 29,5 процента през сезон 2022-23 г.

В своята актуализация ФАО прогнозира, че през сезон 2022-2023 международната търговия със зърнени култури ще намалее с 1,7 процента спрямо рекордните нива от предходния сезон до 474 милиона тона.