Димитричка Търпанова: Работила съм с 12 министъра, но сега се сблъсквам с необясними неща

Димитричка Търпанова е един от най-първите браншовици в новото земеделие. Като председател и заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз тя следи много внимателно земеделските политики в ЕС и у нас, и съпътстващото законодателство. Като производител може да разбере кое е добро за сектора на плодове и зеленчуците и кое е грешно и вредно. Когато твърди нещо, го доказва, вместо да манипулира със слово.

Миналата събота тя бе на протеста на Дунав мост, защото 8-те организации от сектор Плодове и зеленчуци, заедно с Националното сдружение на българските лозари, бяха убедени, че Стратегическият план се нуждае от спешни корекции – за доброто на производителите, на околната среда и на държавата. Малко по-рано земеделският министър Явор Гечев каза в Пловдив, че корекции със сигурност ще има. Те обаче щели да минат по един доста дълъг път (към 6 месеца, уточни в неделя в телевизионно интервю зам.-министър Тодор Джиков), за да може всичко да е „прозрачно и законово“, и … много бавно.

Защо единствено при плодовете липсва модулирана ставка?

След като всички поискахме на заседанията на тематичната работна група сливите и гроздето да влязат в основната група, те отново са с 50% субсидия

Г-жо Търпанова, на срещата в Пловдив в събота на овощари и зеленчукопроизводители с експерти от министерството ваши колеги споделиха, че Стратегическият план е много сложен и доста неразбираем. Да не говорим, че в публикувания одобрен от ЕК вариант, съдържанието е на английски език, важните таблици най-накрая на плана – също, което допълнително затруднява стопаните. Каква е вашата оценка за плана?

– Като човек, който вече с 12 министъра е работил по отношение на Плодове и зеленчуци, смея да твърдя, че познавам поне на 90% законодателството, което касае нашия бранш.

Три пъти четох Стратегическия план и трите пъти откривах все нови и нови неща.

Просто материята е сложна, съобразена е с много изисквания. Прекалено много са ангажиментите към земеделските производители. Една част от тях най-вероятно са изисквания на Европейския съюз за надграждане и изпълнения на много ангажименти.

Но ако оставим настрани сложността на плана, има в него неща, с които не сме съгласни. Например с таваните на плащанията. Самите екологични мерки и обвързаното подпомагане, когато са ги правили, са посочили планова, минимална и максимална ставка. Като се фиксира в Стратегическия план тази максимална ставка, тя не може да бъде надвишавана. В същото време сумата, която е заложена за нашите сектори, е много малка и на практика производителите няма да могат да получат над това, което е фиксирано като максимално. Нашето искане е максималните ставки да се махнат.

По отношение затревяването на трайните насаждения през февруари 2022 г., когато е подаден първият вариант на плана, сме имали двете интервенции – едната е за затревяване на междуредията на трайните насаждения с 37,4 млн. евро бюджет, другата – за поддържане на екологични ивици с бюджет от 11,7 милиона евро. През ноември 2022 г., когато екипът на министър Гечев подава Стратегическия план на ЕК, въпросните 11,7 млн. евро изчезват. Ставката за плащане за затревяване на междуредията пада от 171 евро/ха на 115 евро като максимум.

Не може днешните управляващи да казват, че всичко лошо е направено от стария екип. Напротив, с него имахме диалог и чуваемост.

Нали участвахте в тематични работни групи? Не видяхте ли, че помощта за Плодове и зеленчуци е намаляла?

– Да, събирахме се. Но ставките ги видяхме едва сега. През февруари 2022 г. бяха представени само бюджетите по отделните интервенции.

На заседанията на тематичните работни групи (ТРГ), на които се обсъждаха и помощите заради Ковид и Украйна,

винаги сме искали сливата и десертното грозде да влязат в основната група плодове.

Само че те отново са във втората група. Все още смятаме, че сливата и десертното грозде са недофинансирани. Още повече, че в самия Стратегически план е записано колко са намалели като брой производителите на двете култури и същевременно са намалени площите с десертно грозде и сливи. И когато в един момент от министерството казват, че площите с двата вида са се увеличили двойно, това просто не е така. Ние не можем да си обясним това преобръщане по друг начин, освен с намесването на нечии интереси. За нас не е редно да закопаваме тези производители при положение, че и на ТРГ-та сме говорили и сме искали да бъдат подпомагани като всички останали.

Говорите за недофинансиране, но в неделя зам.-министър Джиков заяви, че през 2022 г. е раздадена безпрецедентно голяма сума на сектора. Така ли е?

– По Нова телевизия заместник-министър Джиков цитира много неправилно получените през 2022 г. помощи за нашия сектор и тревопасното животновъдство. Той каза, че 747 милиона лева са раздадени миналата година и че три години назад общият бюджет, който са разпределили предишните правителства, е по-малък отколкото изплатеното през 2022 г. Истината е, че от въпросните 747 млн.

помощта за плодове и зеленчуци е 222 млн. лв. заради войната в Украйна и 57 млн. лв. като Ковид-подпомагане.

Това е всичко, което е получил сектор Плодове и зеленчуци, останалото е заблуда. Друго, което много ни обиди от изказването на зам.-министър Джиков, е, че нашите 8 организации и Националното сдружение на лозарите, което също участваше в протеста на Дунав мост, сме изпълнявали политически искания. Това е грозно внушение. Ние едва оцеляваме и се опитваме да запазим производителите, и в един момент чуваме, че изпълняваме политическа поръчка. А това той го казва не за пръв път, а за втори.

На скорошна пресконференция браншовиците от сектор Плодове и зеленчуци заявихте, че стопаните ще загубят средства, ако участват по някои еко схеми. Какво ще им препоръчате?

– За съжаление ние ще препоръчаме на нашите членове да не кандидатстват по някои еко схеми, предназначени за Плодове и зеленчуци, защото ако го направят, ще загубят пари. Няма смисъл. Ако не се промени планът, твърдо някои от схемите няма да се изпълняват от нашите производители. Жалкото е, че трябва да се откажем при толкова европейски и национален ресурс за еко-схемите, от които очаквахме производителите да се научат да прилагат по-щадящи околната среда методи на производство и да видят, че има и положителен икономически и екологичен ефект. Но при бюджетите, които са в плана, овощарите няма да прилагат зелени практики и да участват по еко-схемите, защото като не ползват ефективни хербициди, те трябва да копаят, което е много скъпо. Или трябва да прилагат два-три вида селективни хербицида, за да изчистят тревата.

Министър Гечев каза в Пловдив, че браншовите организации ще помагат на членовете си при електронното очертаване на площите в системата за електронни услуги и че „част от дейностите по плана ще бъдат делегирани на браншовите организации, за да подпомагат членовете си“. Това радва ли ви?

– Трябваше да бъдат делегирани права в Стратегическия план браншовите организации да получат финансиране по мярката за консултантски услуги, за да могат да очертават площи в Системата за електронни услуги (СЕУ). На този етап няма заложени такива средства. Има някакъв бюджет за обучение, но нямаме вменяване на ангажимента ние да очертаваме площите на производителите.

Ако отпадне ангажимента на държавните земеделски служби да очертават площите, фермерите ще трябва да ползват консултантски услуги.

И в момента всеки може, като се регистрира в СЕУ, да очертае земите си, но е рисковано да не сбърка.

В новия програмен период по-малко пари ли ще има за вашия сектор спрямо предишния период?

– За нас ще са по-малко. Но има и нещо друго. Понеже министерството работи за малките и средните фермери и за възраждане на производството, във всички направления в животновъдството и всички направления за зеленчуци има модулирани ставки – за първите животни и за първите 300 декара.

Само за плодовете такава ставка липсва

– всички, малки и големи, ще получат една и съща единица субсидия. А за сливите и десертното грозде – 50%, което, както казах, е несправедливо.

И още едно от многото неща, което искаме да се промени в Стратегическия план. Става въпрос за еко-интервенцията по Втори стълб: „Намалена употреба на пестициди с контрол на краен продукт“. Там е записано, че продукцията трябва да се реализира като пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя на местен пазар – стоково тържище или пазар на производители. Защо тук липсва възможността да се предава продукцията на преработватели или на търговска верига (защото знаем, че веригите не пазаруват от тържищата)? За да получиш субсидии по тази 5-годишна интервенция трябва да поемеш страшно много ангажименти, в това число и анализ на почвата. От министерството обещават, че ще променят тази интервенция, но не я променят. Това са неща, които се виждат и се знаят. Не можем да си обясним защо не искат да го направят?

Продължаваме да се борим, няма да се отказваме, но виждаме, че нещата не са добре.