Холандци за земеделието ни: Имате злато в ръцете си и не знаете какво да го правите!

Разговори за науката в интелигентното селско стопанство между четирима

„Имате злато в ръцете си и не знаете какво да го правите“. Това бил коментарът, направен пред доц. Атанас Севов от Аграрния университет от холандски учени пристигнали у нас да добият представа за българското земеделие. Най-големият търговец сред държавите в света – Нидерландия, просто ни е съжалила, че не съумяваме да се възползваме от природните дадености и климата, от трудолюбието на фермерите, от пазарите, от науката, която развиваме и от всички дадености, които не ценим, само защото ги имаме. „Развийте земеделието си и го покажете на света. Тръгнете в посока, в която сте интересни и уникални“, посъветвали нидерландците.

Доц. Севов заедно с колегите си гл. ас. Звездомир Желев от Аграрния университет, доц. д-р Дарина Заимова от Тракийски университет – Стара Загора, и архитектът урбанист Мартин Микуш бяха участници в дискусията „Науката в интелигентното селско стопанство“, организирана в дните на изложбата Агра 2023 в Пловдив. Форумът бе иницииран от агенция Стратегма с подкрепата на ГД „Агри“ в Европейската комисия.

Който най-много страда, той най-бързо се адаптира

Трябва да сме готови за най-лошия климатичен сценарий, а именно – Сахара. Знаем, че някога там, където сега е пустинята, е имало обетована земя, каза Звездомир Желев. В ситуацията на все по-сухо и по-топло време, първи ще намерят решение тези, които страдат най-много, убеден е фитопатологът.  Той даде пример със стопанства, попаднали в безводни микрорайони. Именно там фермерите са намерили решение на проблема в безорната технология ноу-тил. Специалистът е видял подобни райони и в Украйна, където също отглеждат зърнени и маслодайни култури с минимални почвени обработки.

Според Звездомир Желев новите зелени изисквания към земеделците не са нещо ново, което те не познават и което не са прилагали. Друг е въпросът, че администрацията не намира нужния подход към производителите. „Фермерът трябва да се убеждава, а не да се принуждава.“

Много от полезните идеи за земеделски практики идват от „извора“, тоест от стопаните. В Норвегия например са установили, че светлината лекува болести, даде друг пример Желев. Тъй като скандинавската държава е в географската област на дългата нощ и дългия ден, през зимата фермерите се принуждават да осветяват оранжериите без прекъсване. Така един производител на карамфили констатирал след няколко реколти, че неговите цветя не страдат от брашнеста мана. Направените наблюдения установили, че това се дължи на постоянното осветление. Затова стопаните вече използват светлинни устройства, за да предпазват селскостопанските култури от гъбни болести.

Утре

В животновъдството разполагаме с много инструменти, с които да подобрим резултатите. Най-важно е да се избира правилно генетичния ресурс, а след това със сензори, наблюдения и анализи да управляваме правилно стопанството, заяви Дарина Заимова. За да може иновациите и науката да влязат в производството, тя се надява на активността на фермерите и подобряване на контактите им с представители на науката.

„Трябва да мислим и за продоволствената сигурност у нас и в света“. В това отношение сме облагодетелствани заради прекрасните почвено-климатични условия в страна. В прочутата испанска област Алмерия върху 50 хиляди хектара има оранжерии – в нищото. И нито един производител там не получава субсидии, посочи Дарина Заимова.

За Атанас Севов е от първостепенна важност науката да прогнозира правилно бъдещето, така че земеделието да има адекватен отговор в новите условия. „Трябва да сме с една крачка напред към бъдещето, което може да ни връхлети, за да оцелеем“.

„Предизвикани сме да бъдем по-комбинативни. Регенеративното земеделие е комбинация от информация и знание. Затова ние прилагаме на опитното поле на университета хомеопатия, биодинамика, сензори, микроорганизми, почвени скенери“, изброи Звездомир Желев. Той сподели, че прилагайки регенеративното земеделие от три години, вече е измерено, че хумусът се е повишил с 1% и то при положение, че е бил едва 1,5% преди старта. В същото време е установено, че в последните години почвите в Добруджа са загубили 3-4 процента хумус.

Назад към бъдещето

„Регенеративното земеделие е връщане към естествения ред на нещата и намиране на баланс“, смята арх. Мартин Микуш. Той припомни, че България като животновъдна страна в миналото е богата на пасища, които могат да се използват и за аграрен туризъм.

Звездомир Желев каза, че анализи в последните 10 години доказват, че с интензификацията на земеделието храната е станала по-малко питателна. Продукцията от новите сортове, хибриди, породи е с по-ниско съдържание на витамини, минерални вещества, протеини, антиоксиданти. За него предизвикателството е да върнем по-пълноценната стойност на храната, а това е нещо, което ще стане най-бързо при малките ферми.

Какво да очакваме

„Аз лично се надявам скоро да имаме стабилна институционална среда. Посоката на земеделието вече е зададена – позеленяване“, отговори на друг въпрос Дарина Заимова.

Атанас Севов очаква политиците да защитят по-добре националните интереси в земеделието. Той цитира стопани, които нищо не желаят от тях освен едно – да не им пречат.

За Звездомир Желев земеделието ще се усети в по-комфортна среда, ако икономиката се води не от политиците, а от бизнеса. А над всички е пазарът.