Започва Великият 40-дневен пост

От днес започва Великият пост, след като на Сирни заговезни сме взели и дали прошка. Той е най-строгият и най-важният през цялата година.

Великият пост напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята.

Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения.

В поста е закодиран и друг смисъл – да дариш една десета част от дните в годината на божественото. Още в Стария завет Бог заповядал на синовете на Израел всяка година да дават десятък от всичко, което са придобили.

Срещу десятъка Бог им дарявал благословия за техните дела. Оттук и апостоли определили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посветят на Бог.

Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преценка на свършеното. Време човек да потърси нов път към възвишеното и към себе си.

Каква е храната по време на пост?

Може да хапвате всичко, което е от растителен произход. Това са ядките, плодовете – пресни и сушени, които трябва да са ви винаги подръка, защото с високата си енергийна стойност мо­гат да заситят организма и да предпазят човек от изкушението да посегне към неподходяща храна. Подходящи са също маслините, зеленчуците, варивата. Всичко обаче трябва да е приготвено с растително масло или маргарин, а не с краве масло.

Особено предпочитани са пресните салати, спанакът, киселецът и копривата. Тестените продукти и хлябът не тряб­ва да са приготвени с яйца. Алкохолът също се изключва от менюто. Консумирането на пчелен мед е разрешено.

През целия пост консумирането на риба се разрешава два пъти – на Благовещение, което винаги е на 25 март и на Връбница (Цветница) – 9 април.

Оказва се, че има много храни, които могат да разнообразят ограниченията на поста. Освен ядките и плодовете, можете да подготвите различни салати от листни зеленчуци – марули, спанак, зелен лук, рукола и други. А също така от традиционните краставици и домати, от различни видове зеле, цвекло, репи.

Картофи, фасул, нахут, леща, ориз, макарони, варено жито, хляб и тиквеник (когато олиото е разрешено) – възможностите не са една и две. В магазините за здравословни храни със сигурност могат да предложат и други идеи.

Отказът от блажно всъщност не е най-важното в постите. Църквата съветва заедно с постенето да се примирим с враговете си, като им простим от сърце. Да бъдем милостиви, да не завиждаме, да не осъждаме, да бъдем смирени. И нещо много необходимо – да се радваме на живота.