Сдружение на лозарите: България е море от изоставени лозя

Браншът е недоволен от липсата на схема за закупуване на техника, от еко схемите, от ставките за извънредната помощ

Защо подпомагането по извънредната помощ не е съобразено с технологичните карти, разработени за всеки сектор, включително и лозарският?Защо въпреки обещанията от страна на Министерството на земеделието не се създаде възможност производителите на лозя да могат да кандидатстват за закупуване на лозарска техника? Защо все още няма лозарски регистър? Защо лозята са изключени от подпомагане за така наречените зимни пръскания?

Тези и други въпроси зададоха днес представители на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) на пресконференция.

Председателят Атанас Василев заяви, че сдружението не получава отговори на писмата, които е изпратило до земеделския министър Явор Гечев. Журналистите специално бяха помолени да попитат министъра какъв е принципът, по който са определени ставките за украинската помощ, защото той определено не е съобразен с технологичните карти.

Технологичната карта за винените лозя показва „най-голяма ножица между приходи и разходи“ измежду всички сектори, казаха участниците. Те допълниха, че са картата за лозята е разработена сравнително коректно, може би защото в направата й са участвали членове на сдружението.

„Много колеги загубиха битката, докато чакаха държавата да помогне. Затова сега България е море от изоставени лозя“, каза председателят на сдружението.

Калин Иванов обясни, че въпреки обещанията от две години насам, не е помислено да се създаде възможност лозарите да закупят машини. Това би било възможно само за групи или организации на производители. Според Марин Калнев в ползването на обща техника от група лозари неудобството е, че докато един трактор обслужи всички стопанства, за тези които са последни, точният момент ще е отминал. Например гроздето се прибира при строго определени условия за натрупани захари, влажност, киселинност. Този период е кратък и не търпи изчакване.

Недоволство бе изразено и от еко схемите, заложени в Стратегическия план, които според бранша са недобре разработени и изключително неудобни за прилагане. Защо трябва в междуредието да сея определена от министерството тревна смеска? Не може ли в редовете да засеем зърнено-житни култури, които да използване за зелено торене, попита Марин Калнев, възмутен от прекаленото усложняване на изискванията.

Даниел Ангелов от Монтана смята, че земеделското министерство и „паразитната структура“ Изпълнителна агенция по лозата и виното само „тупат топката“ и заблуждават бранша, че за него има място под слънцето. Той обвини министъра и директора на ИАЛВ, че дават обещания, които не изпълняват. Как за два месеца в министерството успяха да направят Стратегически план, от който никой не е доволен, а за 20 години не можаха да решат какво да правят с гроздопроизводството, попита Ангелов.

По-късно той даде и някои исторически данни за сектора. След приемането на Конституцията след Освободжението, първият закон, който народните представители са гласували, е бил Законът за лозата и виното. Осигурените от него приходи са дали заплати на първите администратори в страната.

„Писна ни да сме постоянно от страната на булката“, каза председателят Атанас Василев