20 март: Международен ден на щастието

От юли 2012 г., когато ООН реши 20 март да е Международен ден на щастието, за 11-ти път отбелязваме тази дата с въпроса „Щастливи ли сме?“.

Днес по-късно през деня Организацията на обединените нации ще излъчи доклад, който отговаря в глобален мащаб на въпроса.

Макар да изглежда твърде претенциозен датирания ден на щастието, 20 март е повод ООН да отговори на въпроса доколко са постигнати 17-те цели, които, ако се изпълнят, би следвало хората да нямат причина да не бъдат щастливи.

17-те цели са определени от организацията през 2015 г. и те са: липса на бедност ; нулев глад ; добро здраве и благополучие ; качествено образование ; равенство между половете ; чиста вода и канализация ; достъпна и чиста енергия ; достоен труд и икономически растеж ; индустрия, иновации и инфраструктура ; намалени неравенства; устойчиви градове и общности ; отговорно потребление и производство ; действия по климата ; живот под водата (защита на водния свят) ; живот на сушата (запазване на биоразнообразието); мир, справедливост и силни институции ; и партньорства (между държавите) за целите. 

Щастието е основна човешка цел. „Животът, свободата и стремежа към щастие“ се считат за неотменни права в Декларацията за независимост на САЩ. Наред с всичко друго, щастието е и личен избор, и точно за това в американската декларация е записано правото на стремеж към щастие, а не на щастие.

Международният ден на щастието бе гласуван с Резолюция 66/281 на 12 юли 2012 г. Резолюцията беше инициирана от Бутан, страната, която призна стойността на националното щастие над националния доход от началото на 70-те години на миналия век. Именно в малката азиатска държава брутното национално щастие се поставя над брутния национален продукт.

В България щастието също се измерва чрез индекса на щастието. В началото на 2020 г. около 20% от българите са щастливи и над 30% от тях са нещастни. За 2021 г. се отчита спад от 3% на нещастните спрямо предходното определяне на индекса, като се установява, че очакванията за катастрофален спад на индекса, породен от икономическата и здравната криза, не се оправдават.

Предстои социолозите да обявят новото проучване и да оповестят колко от българите се определят като щастливи, и колко като страдащи.