Всичко се обърка в сектор Плодове и зеленчуци
„В къщата на Облонски всичко се обърка.“ – с тези думи започва „Анна Каренина“ на великия Лев Николаевич. В същата объркана ситуация е и сектор Плодове и зеленчуци, където единствената добра новина е, че тази година пролетният мраз не унищожи плодовата реколта.
Нищо друго не е както трябва и най-лесният пример за това е забавеното плащане на обвързаната подкрепа. Забавянето е критично, тъй като по това време на годината производителите правят най-много инвестиции в новата реколта.
В последните две години основното подпомагане за плодовете и зеленчуците, в това число оранжерийни, се превеждаше около 1 март.
През 2020 г., въпреки че производителите доказваха реализираните на пазара количества от 1 януари нататък, фонд „Земеделие“ изпрати парите на 17 март. През същата година тогавашният министър Десислава Танева реши приемът на документи да се изтегли към началото на декември, за да може производителите да получават по-навреме плащанията.
Тази година зам.-министър Тодор Джиков съобщи в Пловдив, че обвързаните средства ще се преведат на 20 март. След няколко дни в индикативния график, подготвен от фонд „Земеделие“, срокът бе разтеглен до 31 март.
Стана така, че две плащания, които обикновено се извършваха по-късно, изпревариха обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци. Преразпределителните средства бяха преведени на 9 март, а за тютюна на 16 март.
Сега никой не знае кога точно ще излезе заповедта на земеделския министър, с която се определят ставките, за да може от фонда да планират плащанията.
Министър Гечев от няколко месеца не говори с браншовиците, вероятно засегнат от една пресконференция в последния ден на януари т.г., когато представители на най-старите организации в сектора изразиха явно недоволство от Стратегическия план, поискаха той моментално да бъде променен и се оплакаха от липсата на диалог с министъра. След изказванията им Явор Гечев демонстративно преустанови контакти с тях и взаимното недоволство легна между браншовиците и министъра като минирано поле.
Началото на 2023 г. постави още капани пред сектора.
Цената на поливната вода скочи толкова много в някои райони, че производителите излязоха на протест. Всички обещания, че цената ще остане като миналогодишната, останаха непотвърдени. Земеделският министър не отиде при протестиращите в Разградско, а същия ден се отправи към стачкуващи заради вноса зърнопроизводители, за да им каже, че Брюксел ще ги компенсира. По-късните сметки на бранша сектор показаха, че помощта ще е към 2 лева за декар пшеница, слънчоглед и царевица.
Сметките за така наречената „Украинска помощ“, половината от която трябва да се раздаде до средата на годината, показаха на сектора, че ще получи по-малко средства. Причината е, че този път в разпределянето ще участват и производителите на гъби, които отсъстваха миналата година. Освен това субсидията е увеличена за сектор Винени лозя, за производителите на салати и тиквички, и е под 50% за основни плодове, отопляеми оранжерии и други зеленчуци.
Другото притеснително нещо е, че обещанието другите 50% от украинската помощ да се изплатят в следващото полугодие, е политически несигурно.
Министерството на финансите започна да подготвя бюджет за 2023 г., който да бъде приет от новото Народно събрание след изборите.
Проблемът е, че се чуват все повече гласове за необходимостта разходите в бюджета да се свият, за да не се увеличава дефицитът – а това е важно условие за влизането ни в Еврозоната. В проектозаконите министър Росица Велкова е заложила отпадане на някои държавни помощи и възстановяване на намалено ДДС за стоки и услуги на 20%.
Не би трябвало да се посяга на държавното подпомагане за земеделието, но докато не се гласува тазгодишният национален бюджет, нищо не може да е сигурно.
Производителите на плодове и зеленчуци, както впрочем и останалите сектори, имат обосновани притеснения, че тази година ще е по-тежка от предишните две. Магазините вече са пълни с по-евтини украински храни, а със затопляне на времето вносът на свежа продукция от Украйна и Молдова ще се увеличи. Очаква се ЕК да удължи с още една година безмитния внос от двете държави.
Почти няма сектор, който да не е конкуриран от храните на Украйна. Освен зърно и мляко, у нас влизат още яйца, орехови ядки, дори майонеза, а може би и определени видове месо, други бобови и зърнени култури, ориз, а защо не и олио.
В тази мъглива ситуация, липсата на диалог между шефа на министерството и производителите от няколко важни бранша, (не само Плодове и зеленчуци) показва, че всеки от тях вече жадува за промяна – министърът иска да се върне към по-удобния си живот преди да бъде назначен за такъв. Стопаните се надяват след изборите да имат редовен министър, с когото да започнат на чисто нов диалог.