Протестът на зърнопроизводителите се забави, но винаги може да се поднови
Разговорът на зърнопроизводителите с президента Румен Радев не донесе успокоение в средите на зърнопроизводителите. Техният протест продължава и днес, след което ще има кратка пауза до 7 април. Тогава ще започне стачката на румънските земеделци, която нашите производители ще подкрепят.
Бранш Зърно на практика постигна нещо, което трябваше да се случи още миналата година. Вместо това родната продукция отлежаваше в складовете заради парализирания пазар, а украинското зърно все така идваше и да оставаше у нас безпрепятствено.
Искането за прилагане на антидъмпингови мерки чрез налагане на някакъв вид мита и за внасяне на депозити от страна на търговците при вкарване на украинска стока, които се връщат след напуснане на българските граници, можеше да се случи далеч по-рано.
За промяната на регламента, можеше да се подскаже още миналата година.
Това са стъпки, които управляващите трябваше да проучат. И бяха длъжни да го направят, защото водят държавата. Не може земеделци, чиято работа е да произвеждат зърно за хляба и фуража, да знаят какви са административните протоколи в ЕК. Нали имаме свои представители там, имаме свои евродепутати, имаме служебен кабинет, имаме земеделски министър, който ако можеше да действа така, както говори, щеше да е безупречен.
Усилията, които земеделското министерство направи през многото месеци досега, бе да иска отваряне на кризисния резерв на ЕС. Най-после той се отвори … „Напънала се планината и родила мишка“ – по 1-2 лева на декар подпомагане.
На срещата при президента е станало дума да се възстановят предишните български пазари на зърно и отново да тръгне износът. Търговските ни аташета към посолствата трябва да помогнат това да се случи.
Знаем обаче, че да обещаеш нещо, не е като да го изпълниш. Особено пък сега, когато изборите и сценариите след тях ще ангажират цялото внимание на държавната администрация, защото става дума за нейните работодатели.
В страната има залежали над 5 милиона тона пшеница, слънчоглед и царевица.
Докато се съберат 8 държави да внесат искане за промяна на регламанта, ще стане време за жътва.
Това, на което секторът може да се надява, е световният пазар да има причини да промени низходящия тренд на зърното и на другите стоки и услуги, и да се върне в предвоенната търговия.
Но това е като да мечтаеш за рая, който, когато си го имал, си намирал причина все за нещо да си недоволен.
Фактът, че президентът се ангажира с колосалния проблем на зърнопроизводството, е утешителен за бранша, още повече, че е възможно отново управлението на държавата да се възложи на служебен кабинет.
Но при неясното бъдеще, е добре земеделците да поддържат машините си в готовност да могат, когато трябва, да ги закарат на жълтите павета, за да напомнят на управниците, че никой не е по-голям от хляба.