Спасяването на Вероника у нас невъзможно, в Германия успешно

18-годишно момиче от Стара Загора оздравя след рутинна операция в немска болница и семейството ѝ реши да се пресели в Кьолн

„Бихме искали да анонсираме нещо добро, което се случи с дете от Стара Загора, не и без помощта на читателите на нашата медиа.“ Така започва писмото, изпратено на нашата поща от националния здравен портал Фрамар. В текста по-надолу е разказана историята на оцеляването на едно 18-годишно момиче – Вероника, което внезапно, през септември миналата година, се оказало с тежка диагноза. Краят е щастлив, а разказът е смущаващ. Притеснителен е по отношение на изводите, които читателят неволно си прави за равнището на нашето здравеопазване. Вижте го:

„Преди няколко месеца с помощта на читателите на Фрамар – национален здравен портал, успяхме да помогнем за щастливата развръзка на тази история, която стана лична за всеки от нас. Средствата, които бяха събрани от благотворителната кампания за Вероника са покрили половината от операцията, другата половина е покрита от здравната осигуровка на баща й в Германия.

В края на септември миналата година животът на едно 18-годишно момиче се преобръща завинаги. На фона на

уж обикновена остра вирусна инфекция се установява, че бъбреците на Вероника Здравкова не функционират нормално. Приемат я в болница с диагноза остър гломерулонефрит, като в последствие се установява, че е хроничен, тъй като бъбреците й са с много малки размери. На 1 ноември в ИСУЛ – София вече се разбира, че става дума за остра бъбречна недостатъчност в терминален стадий. Поставя й се катетър за хемодиализа, а след около 3 седмици й се прави операция за перитониална диализа.

В края на ноември родителите й подават документи към трансплантационния ни център, но за тяхно учудване от там отказват да изследват двама им като евентуални донори. Вместо това се сблъскват със следната реалност – в България се процедира само по един начин – присажда се бъбрека на майката, без дори да се изследва съвместимостта на бащата.

„Тогава взехме решение операцията да се направи в Германия, тъй като баща й има здравна осигуровка там. Свързахме се със свои близки и познати, които също са в Германия и от януари месец започнаха контролните прегледи на Вероника в Университетска клиника – Кьолн. Прегледите продължиха и през февруари, като през март месец ни извикаха и двамата родители, за да ни вземат кръв. В края на април казаха, че бащата е по-подходящ донор. През май и юни продължиха изследванията вече на двама им. На 8 юли влязоха в болницата, а на 10 юли стана трансплантацията“, споделя с нас майката на Вероника д-р Албена Калчева.

По думите й в Германия трансплантацията на бъбрек е рутинна операция, докато тук, макар че специалистите ни са добри, за 2012 година са направени само 4 операции за цяла България.

„Тук сме записани в списъка с чакащи за трансплантация след 900-я номер. А там само в същия ден имаше насрочена още една операция, освен нашата, а на следващия ден – три. С хеликоптери постоянно пристигат нови органи от донори, за тях е нещо рутинно. А и там операцията на баща й беше ендоскопска, в продължение на 30 минути – две дупчици и съвсем малък разрез. Тук казаха, че ще се наложи дори рязане на ребро. Самото възстановяване на донора е много по-сложно във времето, отколкото там. Два дни след операцията искаха да го изпишат, но остана в болницата като придружител на Вики“.

Още в деня след операцията Вероника и баща й са в стабилно състояние. Отстранен е периториалния катетър на Вики, показателите й са се нормализирали, дори са изписани една седмица по-рано от болницата, защото се чувстват добре. През следващата половин година, тя остава под наблюдение, като всеки понеделник и четвъртък ще бъде на контролни изследвания. Изискват се точно определени лекарства от точно определена партида и точно определена фирма.

Майката на Вероника предпочита тя да остане в Германия и след тези 6 месеца. Според нея тук няма как да се следи толкова качествено състоянието й. След 1 – 2 месеца Вероника ще запише курс по немски, с който ще може да кандидатства в университет, тъй като дипломата й от България е отлична и се признава там. В България е приета на първо класиране и в трите университета, в които е подала документи, но по преценка на лекарите и родителите й, за нея е по-добре да остане в Германия.

„Още на втория ден предупредиха баща й, че ако се прибере тук, трябва много да внимаваме с лекарствата, защото имат случаи от „Изтока“, в които пациентите се влошават заради различните лекарства, които приемат. Самата трансплантация не е толкова тежка като операция, отколкото проследяването на състоянието й след това. В момента потискат имунитета й с лекарства и контролират дозата им, като плановете са да остане само на 1 – 2 таблетки на ден. Сега тя вече не е в болница и се чувства перфектно“, уверява ни майката на Вики.

Казват, че всичко е добре, когато свършва добре. В този случай, ние заедно с читателите на Фрамар успяхме да дадем надежда и да променим света за едно момиче на 18 години – към по-добро.От името на родителите на Вики, както и от свое име, най-искрено ви благодарим! Вие сте важни за нас! „