Драмата между Министерството на земеделието и браншовиците вече стана водевил
Не е за вярване какво може да сътвори недообмисленото поведение на ръководството на Министерството на земеделието към браншовите организации!
Драмата в няколко действия вече клони към водевил и съвсем не без участието на министерството.
Кулминацията бе тези дни и сега ще разкажем набързо какво се случи от сряда насам, а после ще се върнем при корена на проблема.
В сряда 7 организации от сектор Плодове и зеленчуци* разбират, че в четвъртък, 6 април, Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ ще се срещне в министерството със зам.-министър Тодор Джиков. Впрочем г-н Джиков е члн на УС на камарата, се вижда от сайта на организацията. Но той трябва да е над това, защото е заместник-министър. Темата на срещата е обсъждане на пролетните студове, които унищожиха плодовата реколта в страната в значителна степен.
Научили за тази среща, хора от 7-те организации се обаждат на Тодор Джиков с предложението те също да участват, тъй като измръзването не касае само браншовата камара, а цялата страна. Впрочем, когато има такава ситуация, защо не се свиква Консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство?
По думите на Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България, заместник-министърът тутакси е отрязъл ентусиазма на 7-те с обяснението, че всичко вече е предварително уговорено за този формат на среща и че ако браншовиците пристигнат неканени, няма да ги допуснат до участие.
Моля?
Истински възмутени 7-те подготвиха вчера писмо до президента, премиера, земеделския министър, медиите и земеделците, с което съобщават за отказа на Джиков, искат оставката му и допълват, че във връзка с измръзването има доста неясноти и проблеми, които трябва да бъдат обсъдени с министерството. Те самите биха поискали среща с министъра, но в последните два месеца диалогът между тях не върви. Ама никак.
Срещата между заместник-министър Джиков, директори на дирекции в министерството и представители на браншовата камара все пак се е състояла.
Снощи след края на работния ден от пресцентъра на министерството изпращат съобщение до някои медии, в това число и Агро Пловдив, но не официално през електронната поща, а през вайбър. В писмото се посочва: „… категорично заявяваме, че след проведени разговори с тях (недоволните браншови организации – б.р.) всички бяха поканени да се включат в срещата. Бихме искали да уточним, че въпросната среща бе организирана в отговор на искане по официален път от една от неправителствените организации в сектора. Министерството на земеделие е в постоянен диалог с всички отрасли и не е отказвало секторни срещи.“
Агро Пловдив не публикува това съобщение едно, защото беше късно, второ, защото беше неофициално, трето, защото искахме да подготвим по-голям текст за взетите на срещата в министерството решения. Часът обаче не беше удобен да безпокоим с делови въпроси браншовиците.
Днес сутринта, когато се заехме да подготвим информация за вчерашната среща, браншовиците от 7-те организации изненадани научиха от нас, че са били поканени за участие. Бяха много огорчени от лъжата. Казаха, че не са очаквали комуникацията с министерството да падне на толкова ниско ниво.
При последвал разговор с пресцентъра на МЗм бе потвърдено, че г-н Джиков е поканил браншовиците – така бил казал той. Например, казаха от МЗм, на срещата е присъствал представител от Асоциацията на производителите на черупкови видове. Само че тази асоциация не е сред 7-те организации.
Днес или още вчера от Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ също са изпратили писмо до предизента, премиера, министъра, в което изразяват недоумение от исканата оставка на Тодор Джиков. Обясняват причината за поисканата среща (измръзванията) и повдигнатите проблеми на нея.
В резултат на това Димитричка Търпанова, заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз, написа: „Очакваме министър Гечев да дойде на овощните градини и да се запознае с реалната ситуация в качеството си на министър и на агроном. Вярваме, че той ще разбере мащабите и трагичността на природното бедствие. Да заповяда на нашите градини в Североизточна България, за да види как кайсии, череши, праскови и круши са без нито един завръз, а това е реалната ситуация.“
„Ние действително не сме канени. Не може да поканиш 7 организации и те да не са разбрали! Омръзна ни да се тиражират неистини“, каза г-жа Търпанова.
Представете си сега каква каша ври и пръска в министерството.
От една страна имаме 7 далеч по-стари организации от тази, в която г-н Джиков участва, и която въпреки че няма още две години, носи претенциозното има Браншова камара „Плодове и зеленчуци“.
У нас все още няма Закон за браншовите организации и камари. Но всеки, намерил няколко съмишленици, може да регистрира дори „камара“ и никой не може две да му каже.
Възможно е така наречената „камара“ да има немалко членове, но те едва ли са толкова, че да претендира, че говори от името на целия сектор. Когато в началото на февруари т.г. въпросната камара организира в Пловдив форум, свързан с разяснение на Стратегическия план, касаещ всички земеделци, залата бе пълна. Така беше. В антракта от Агро Пловдив направихме кратка анкета сред присъстващите земеделци дали са членове на камарата и отговорът от всички запитани бе отрицателен. Хората бяха пристигнали, за да научат нещо повече за правилата и финансирането до 2029 г. и интересът им бе напълно оправдан. От страна на земеделското министерство участваха директори на дирекции. Съветникът на министър Гечев Светлана Боянова бе сред най-компетентните лектори.
Докато се провеждаше събитието на браншовата камара в Пловдив и докато министър Гечев отговаряше на въпроси на медиите, организациите от сектор Плодове и зеленчуци протестираха в Северна България. Никой от министерството не отиде при тях, за да чуе защо са недоволни. А министър Гечев каза за протестиращите организации: „Те не са кой знай колко големи, в интерес на истината.“ И после допълни с нещо вярно: „В България проблемът винаги е бил, че не се знае кой как стои зад дадени организации“.
Така е, особено ако организациите са млади и в тях членуват фермери кандидат-депутати от определени политически сили.
В началото на тази година министерството с неговото служебно ръководство някак се опита да делигитимира старите браншови организации и да легитимира нови и недотам известни. Старите организации са доста наясно с досегашното законодателство, разобличавали са така наречените чертожници и сега разчитат капаните – нарочно или случайно заложени, в Стратегическия план. Защото те не са от вчера опоненти на земеделските министри, които и да са те. Винаги са гледали на земеделските политики през очите на производителя, защото самите те са такива – земеделци.
Когато тези браншовици видят проблем в еко схемите и интервенциите в Стратегическия план, значи проблем наистина има. Критиките им не бива да се приемат като нещо лично и нещо напук.
Министерството не може да има врагове, особено пък ако счита, че те са от земеделските среди. Абсурдно е да поддържа едни организации и да пренебрегва други. Министрите не са вечни – те идват и си отиват с всяко следващо правителство. Браншовиците, такива, каквито са, докато не се приеме закон за организациите, не се назначават. Те са станали браншовици, защото не искат държавата да вземе надмощие над бизнеса и да му казва какво е добро за него.
* Асоциация на овощарите в България, Добруджански овощарски съюз, Национална био асоциация, Съюз на дунавските овощари, Национален съюз на градинарите в България, Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция