Широко затворените очи на Брюксел се отварят след хлопването на граници пред украинския внос

Трябва да се намерят системни решения за засегнатите страни, вместо да се подхвърлят дребни пари на фермерите

От края на лятото 2022 г. източноевропейските държави в близост до Украйна изпращат тревожни сигнали за това, че започват да се задръстват със селскостопански стоки. В България вече има залежало зърно за над 4 млрд. лева. В силозите на Полша има 4 милиона тона украинско зърно.

Причината за пазарното блато в Източна Европа е решението на Брюксел да отвори границите на съюза за безмитен и безквотен внос на храни от Украйна като жест на съпричастност с военната драма в страната. Заговори се за транзитни коридори, през които украинският износ ще преминава, за да достигне до пазари, които се нуждаят от пшеница, слънчоглед, олио и царевица.

Мислен – недомислен се оказа този регламент, влязъл в сила от 4 юни, тъй като не бе определен редът, по който стоките да не остават в страните членки на ЕС, които сами произвеждат зърнени реколти и слънчоглед, мляко и орехи, както и мед.

На 14 септември 2022 г. имаше протести на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България заради прекомерния украински внос, предимно на слънчоглед. Пак през септември и в други съседни на Украйна страни фермери блокираха движението по същата причина. Европейската комисия спеше.

Още от януари т.г. полските земеделци започнаха стачки при граничния пункт, откъдето предимно влизат украински стоки. После пак с протести поискаха оставката на своя земеделски министър. Европейската комисия спеше.

Март беше съвсем бунтовен. У нас протестите бяха тридневни – 29-31 март. В началото на април протестираха румънците и НАЗ ги подкрепи с нова блокада на гранични пунктове. После подаде оставка полският земеделски министър. Веднага след това имаше крехко споразумение между Полша и Украйна за транзитиране на украинския селскостопански внос.

Междувременно най-после Европейската комисия си отвори едното око, колкото да определи 56 милиона евро от кризисния резерз за Полша, България и Румъния. И пак заспа.

След протестите в Румъния и България и след очевидно неспазения транзит през Полша, ЕК си отвори другото око и обеща още пари като компенсации за засегнатите фермери от ЕС. И пак заспа.

Напразно български, полски, румънски, унгарски и словашки земеделци очакваха Брюксел да ги защити. Нищо подобно не се случи, дори обратно: Брюксел удължи свободния внос от Украйна с още една година. И пак заспа, за да се събуди в кошмара, предизвикан от решенията, първо на Полша, после на Унгария и накрая на Словакия, да спрат за два месеца вноса от Украйна. България се заканва да направи същото. Възможно е и Румъния да се опълчи.

Европейската комисия възприе премерен подход, като каза пред журналисти в Брюксел в понеделник, че „на този етап е твърде рано“ да се даде категоричен отговор относно законността на спрения внос от трите страни. И отбеляза: „Търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и следователно едностранните действия не са приемливи“.

Проблемът рискува да се превърне в бомба със закъснител, пише „Политико“.

Икономиката на Украйна силно разчита на износа на зърно, което преди войната беше достатъчно, за да изхрани 400 милиона души. Когато Русия нахлу миналата година и блокира голяма част от глобалния износ на Украйна, ЕС бързо въведе така наречените „коридори за солидарност“, премахвайки всички проверки на вноса.

„Едностранните забрани на отделни държави няма да решат нищо“, каза чешкият министър на земеделието Зденек Некула .

„Трябва да намерим съгласие в целия ЕС относно правилата, при които селскостопанските стоки ще преминават транзитно от Украйна до европейските пристанища, така че продукцията от тях да отива по-далеч в страни извън ЕС, които са зависими от украинското производство.“

„Коридорите за солидарност не работят. Нямаме ефективни инструменти за контрол на транзита“, каза посланикът на Полша в ЕС Анджей Садош.