Оранжерийци от БАПОП предлагат инвеститори от Нидерландия да управляват логистични центрове у нас

Група за участие в бъдещи партньорства от кралството се срещна на работен обяд с представители на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция

 

На работен обяд и в приятелска атмосфера експерти от Нидерландия и членове на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) се срещнаха в Пловдив, за да поставят началото на по-дълго партньорство.

Съветникът по аграрна политика в посолството на Нидерландия Стилиян Гребеничарски поясни, че целта на срещата е българските оранжерийци да посочат основните проблеми и дефицити в широкия смисъл на думата, а експертите от „ниската земя“ от своя страна да предложат по нидерландски ефективни решения. В групата от Нидерландия участваха Инеке ван де Веигарт, координатор Международни отношения за Източна Европа от Министерството на земеделието, представители на бизнеса и членове на създадена в Нидерландия Работна група за участие в бъдещи партньорства с източни държави, сред които най-активен бе Хеерт Волтаринк.

Председателят на УС на БАПОП Йордан Кръстанов представи накратко асоциацията: Създадена преди 23 години, тя е сред най-старите и авторитетни сдружения в България. Нейните членове стопанисват 270 хектара, който представляват 40% от оранжерийните  площи у нас.

Относно проблемите в оранжерийния сектор пръв взе думата Иван Кабуров, собственик на образцова оранжерия в с. Мало Конаре. Съпругата му Десислава е последният засега носител на приза на Европарламента „Най-успешен млад фермер на Европа“, и по този повод Иван Кабуров се пошегува, че семейството му е било готово да преотстъпи титлата на конкурент от Холандия, ако от това ще произтече за България членство в Шенген.

Извън закачката, оранжерийният производител посочи, че секторът е под натиска на лоби на вносителите на зеленчуци, които си партнират с търговските вериги. Кабуров припомни за предизвестеното намерение на държавата да изгради 6-7 големи тържища, които ще изкупуват  реколтата, ще я опаковат и предлагат на вътрешния и външния пазар. „Проблемът е, че почти никой не вярва, че заделените за това средства няма да се откраднат“, каза директно той.

Иван Кабуров изказа мнение, че зеленчукопроизводството у нас може да се развива успешно, ако и когато зърнопроизводителите започнат да отглеждат зеленчуци. А това би станало в случай, че отглеждането на житни и маслодайни култури стане нерентабилно.

Йордан Кръстанов смята, че държавата няма дългосрочна визия за развитието на оранжерийното, а и въобще на зеленчукопроизводството. В същото време полското отглеждане на зеленчуци ще става все по-минималистично заради непоносимите дневни летни температури, вредителите, дъждовете от Сахара и градушките. В добавка – разбитата инфраструктура на държавните напоителни системи може да досъсипе полските производители с високите цени на поливната вода. „Смятам, че бъдещето е в производството на плодове и зеленчуци на закрито. Не е задължително да е в оранжерии, може да е и в други съоръжения“, посочи Кръстанов.

Директно към темата от какво се нуждаят българските оранжерийни производители, председателят заяви, че в страната липсва търговска структура от европейски тип. По тази причина стоката минава през няколко „ръце“ и това я оскъпява.

Правителството е заложило в Плана за възстановяване и устойчивост изграждането на 6 логистични центъра. „Но нашият опит показва, че ако това се оперира само от държавата, няма да е рентабилно и полезно за бизнеса. Само ще се налеят едни пари“, вижда Йордан Кръстанов.

Той предположи, че ако бъде привлечен голям европейски оператор, който чрез публично-частно партньорство се заеме с компетентното управление на логистичния център (може и в множествено число), българските производители ще стигнат чрез него и до международните пазари. Друга голяма полза е, че същата европейска компания ще може да осигури безопасен внос на плодове и зеленчуци (тогава, когато българската продукция е недостатъчна да отговори на потреблението), които са проверени за пестицидни и други остатъци.

Йордан Кръстанов допълни, че нидерландски компании, които имат опит и възможности, биха могли да инвестират у нас и да привлекат плодово-зеленчуковата реколта на Румъния и други съседни държави. „Тези логистични центрове ще бъдат нещо като балкански хъб“, обобщи председателят на БАПОП.

Иво Кюмюрджиев, представител на известна нидерланска фирма за производство на зеленчукови семена, разказа, че е бил особено впечатлен от дейността на кооператив на остров Крит. Около 150 производители членуват в него и са инвестирали в предприятие за заготовка на стоката. Кооперативът има търговска служба, която експортира продукцията към много пазари. Въпреки че България е в периферните цели на сдружението, той видял, че има тяхна стока и в български хипермаркет.

На въпроса на Хеерт не може ли асоциацията да създаде със собствени средства логистична база, Йордан Кръстанов отговори, че инвестицията би могла да се случи, ако се инициира от големите оранжерийни производители.

Хеерт, който си записваше българските предложения, каза, че ще адресира към  холандския бизнес предложенията на оранжерийната асоциация. В тях има много потенциал, добави той. И информира, че сред посоките за двустранно сътрудничество между България и Нидерландия се проучва и възможността за изграждане на демонстрационно стопанство, където да се осъществява обмен на технологии, знания и опит между бизнес и образователни институции от двете страни.