Явор Гечев: Забраната за внос на 4 стоки от Украйна влезе в сила от вчера

България е предложила на ЕК още няколко продукта да се включат в забранителния списък

Забраната на ЕС за внос на 4 продукта от Украйна в пострадалите държави Полша, България, Румъния, Унгария и Словакия е влязла в сила от вчера. Четирите стоки са пшеница, царевица, слънчоглед и рапица. Дали от 5 юни (когато ще се задейства удължаването на регламента са безмитен внос от Украйна с още една година) към тях ще бъдат добавени и други продукти, както са поискали засегнатите страни, все още не е ясно. Това съобщи днес сутринта на изслушване в Народното събрание служебният земеделски министър Явор Гечев.

Той ще оплака, че чете в медиите различни интерпретации по въпроса и затова се радва да изясни всичко пред високата трибуна на Народното събрание. Истината е, че земеделското министерство не публикува и ред информация след преговорите с комисарите Домбровскис и Войчеховски в края на миналата седмица, а за сметка на това информира, че ще се броят падналите рога на елени в ловно стопанство.

Снощи ЕК е съобщила на българското земеделско министерство, че от 5 юни нататък забраната за четирите продукта няма да важи за предварително подписани договори за доставки, които не са изпълнени. Другата новина е, че от 100-те милиона евро от кризисния резерв България ще получи 10 милиона евро, което е 10%.

Прочети още: Румъния ще получи 30 млн. евро от 100-те милиона, обещани от ЕК заради вноса от Украйна

Не бе съобщено ясно и точно дали вече е отпаднала наложената преди по-малко от 10 дни забрана на България за украински внос на другите продукти като сухо мляко, олио, пчелен мед, ядки, яйца и други, общо 27 храни.

Депутатът от ГЕРБ и бивш земеделски министър Десислава Танева попита каква е била позицията на България относно регламента за осигуряване на коридори за селскостопанския износ на Украйна и неналагането на мита и квоти от страна на държавите в ЕС. Отговор не бе даден.

Тя посочи, че бюджетът на кризисния резерв на ЕС за 2023 г. е общо 392 милиона евро, които изобщо не могат да покрият нанесените щети дори само на българските производителите. „За каква компенсация можем да говорим, когато у нас залежава стока за милиарди“, попита Танева.

Явор Гечев информира, че към 31 март 2022 г. у нас е имало в наличнос 1,6 млн. тона пшеница, докато към 31 март 2023 г. количеството е 2,4 милиона тона (752 хил. тона повече).

При слънчогледа в края на март миналата година са складирани 765 хил. тона, а тази година са установени 1,166 млн. тона.

При царевицата няма големи разлики, каза Гечев.

В хода на изслушването земеделският министър съобщи, че при разговорите с ЕК относно удължаване на регламента и едностранно наложените забрани за внос от Украйна на 5-те държави, е станало ясно, че решенията са на границата на законността. Еврокомисарите са заявили, че ще наложат европейски регулации, ако 5-те държави оттеглят мораториумите. В случай, че България и останалите страни запазят забраните, от ЕК са заявили, че ще започнат съответни процедури, „които не са много приятни“, по думите на Гечев.

Всяка от 5-те държави има своите пазарни аномалии и искания във връзка с тях. Полша настоява да се забрани вноса на украинско пилешко месо, яйца, ябълков сок и други. Ние сме поискали други продукти, каза Гечев без да ги изброява. Решението на българското правителтво относно забраната на 27 храни, внос от Украйна, ще трябва да се отмени, заяви министърът.

Относно предварително сключените договори за доставки на стоки от Украйна след 5 юни, Гечев каза, че не вярва това да проработи. Подобни договори могат да се подготвят днес със задна дата. Шофьорите на товарите трябва да са задължени да показват договорите. Стоката трябва да се тегли и сумира всеки път при входа, изброи невъзможните условия, ако се приеме текста за предварителните договори.