Преди 70 г. Хемингуей получава Пулицър за „Старецът и морето“

На 4 май 1953 г. повестта на Ърнест Хемингуей „Старецът и морето“ печели американската награда за литература и журналистика „Пулицър“, а година по-късно творбата заслужено е наградена с Нобел за литература.

„Старецът и морето“ е вечният разказ за живота, който ще потопи в бавния си мощен ритъм и след сто години неродените още. Хемингуей създава повестта в Куба през 1951 г., когато е на 52 години.

Историята е екранизирана, но лентата е бледо копие на литературната творба. Когато започнеш да я четеш, тя те закача на въдицата си и те тегли към дълбочините на океана на Хемингуей.

Повестта разказва за кубинския рибар Сантяго, който след като седмици наред не е сполучил с добър улов, навлиза с лодката си навътре в океана в течението Гълфстрийм. Огромна риба – марлин, се закача за една от въдиците, дръпва лодката и започва да я тегли часове наред навътре и навътре, отдалечавайки рибаря от брега. Сантяго знае всичко за риболова, може да предвиди кога рибата ще се умори, кога ще започне да се върти в кръг, кога трябва да се опита да я убие, въпреки че вече я познава и уважава.

Старецът изпълнява всичко по конец, убива рибата, извинява й се, благодари й за парите, които ще спечели, като я продаде. Поема към брега останал почти без сили и тогава идват акулите. Сантяго се опитва да запази рибата, удря ги по муцуните, но те късат парче по парче от плячката и накрая от рибата остава само скелета. Когато Сантяго се завръща през нощта в селото си, на сутринта местните рибари изумени се струпват при лодката му, за да видят това, което е останало от огромния марлин.

Цялата история, заедно с мислите на Сантяго, отношението му към морето като към жена, рибата, хищниците и волята му да не се предава, въпреки че е загубил, превръщат повестта в един от най-ценните трофеи на световната литература.