Защо Полша взриви ЕС и Украйна, за да помогне на своите фермери?

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки заяви, че Варшава е изиграла ключова роля в посредничеството на сделката: „Радвам се, че нашият силен глас – глас, подсилен чрез пет държави, защото изградих точно такава коалиция – беше чут в Европейския съюз,“ каза Моравецки.

Но Украйна все още е ядосана, както президентът Володимир Зеленски даде ясно да се разбере на президента на Европейския съвет Шарл Мишел в петък.

„Изразих дълбока загриженост относно подобни решения и подчертах, че тези стъпки са грубо нарушение на Споразумението за асоцииране и учредителните договори на ЕС“, каза Зеленски, докато украинското външно министерство изпрати протестни ноти до петте страни.

Варшава беше безапелационна.

„Ние се грижим преди всичко за полския фермер“, каза Моравецки, добавяйки, че „искаме, от една страна, да … благоприятстваме затруднената Украйна, а от друга страна да си сътрудничим с Европейския съюз“.

Това беше ясно признание за приоритетите на полското правителство.

Достигане на температурата на кипене

Всичко започна с най-добри намерения да се помогне на Украйна да изнесе огромната си селскостопанска продукция през граничните страни.

Докато правителството подкрепи идеята, полските фермери бяха възмутени, когато местните цени на зърното се сринаха и започнаха да обвиняват PiS, че не е успяла да организира ефективни правила за транзита на зърното, за да предотврати наводняването му на вътрешния пазар.

Този селски гняв принуди Варшава да промени политиката си.

Изправено пред перспективата да отчужди ключова група избиратели, полското правителство блокира вноса на зърно в средата на април в едностранно действие, което вбеси ЕС и също шокира Украйна, тъй като Варшава е един от най-верните съюзници на Киев.

Правителството направи твърде малко и твърде късно, каза Михал Колоджейчак, лидер на AгроУниа, консервативен синдикат на фермерите, превърнал се в политическа партия.

„Вместо да въведе тарифи, правителството предлага субсидии на фермерите, което няма да реши основния проблем с притока на украинска продукция“, каза Колоджейчак.

Засилвайки гнева им, Хенрик Ковалчик, бивш министър на земеделието, се опита да притъпи ранните протести миналото лято, като каза на фермерите да се въздържат от продажбата на собствените си реколти, обещавайки, че цените ще се повишат.

Впрочем, миналата година на 23 март тогавашният земеделски министър Иван Иванов също направи неразумната прогноза, че очаква безумен скок на цената на новата реколта пшеница. Това се случи на заседание на парламентарната земеделска комисия, което се излъчваше онлайн.

Вместо това цените паднаха и фермерите, които послушаха Ковалчик (и Иванов), загубиха.

Дори със сделката от петък Полша ще има трудности да се отърве от пренасищането със зърно. Приблизително 4 милиона тона украинско зърно остава в силози в очакване за износ. Трябва да се разчисти преди прибирането на реколтата това лято. В България пък излишъкът от пшеница и слънчоглед е с 1,2 млн. тона над запасите в края на март 2021 г., каза вчера в Народното събрание земеделският министър Явор Гечев.

„Ще изнесем тези 4 милиона тона до края на юни или ще се оттегля“,

обеща новият министър на земеделието Робърт Телус. Телус е на работа едва от 6 април, когато замени Ковалчик, който подаде оставка заради неспособността на правителството да се справи с пренасищането със зърно.

За да се случи това, страната трябва да превозва около 1 милион тона на месец, но пристанищата на Балтийско море на Полша са в състояние да обработват само под 700 000 тона на месец.

„Знам, че съм поставил високо летвата за себе си, но ако продадем 3 милиона тона, това ще бъде добър резултат“, каза Телус миналата седмица.

Михал Колоджейчак, лидерът на АгроУниа, казва за министър Телус. „Крава, която мучи, не дава много мляко“.

Всяка сделка за разрешаване на транзита на украинско зърно също ще доведе до задръстване, тъй като полското зърно трябва да използва същите железопътни линии и пътища – което увеличава разходите и главоболията за полските фермери.

В рамките на почти една година, откакто ЕС облекчи всички ограничения върху украинския внос, Полша не е предприела никакви големи стъпки към подобряване на своята железопътна инфраструктура или капацитета на своите пристанища в Балтийско море. Варшава се опитва да прехвърли вината, оплаквайки се, че Брюксел не предоставя адекватна помощ.

Проблемите с транспорта на зърното и цените представляват опасност за изборите за PiS, която е похарчила огромен политически капитал (и много правителствени пари), за да укрепи позицията си в провинцията. Това е от решаващо значение, защото около 40 процента от населението живее в малки градове и села и гласоподавателите там са склонни да реагират на комбинацията от национализъм и традиционни ценности на партията, подправени с пищни държавни разходи.

„Фермерите в Полша не са само фермери със собствени корпоративни интереси. Те също така представляват нещо по-голямо: определена част от населението, която е вкоренена в селския начин на живот. Така че чрез фермерите PiS успя да достигне до много повече хора“, каза Бен Стенли, доцент в Университета за социални и хуманитарни науки във Варшава. „От политическа гледна точка това е много мощно.“

PiS трябва да внимава с ядосаните фермери, защото не само са организирани, но и защото са способни да организират шокиращи протести – като изхвърляне на тор или парадиране с отрязани свински глави – които лесно могат да създадат впечатление, че PiS е изгубил контрол над провинцията, – каза Стенли.

Водени от Михал Колоджейчак и други групи гневни фермери обещават да продължат да протестират.