Фермерите кандидатстват по Плана за възстановяване и устойчивост по най-опростен начин

Предложенията се одобряват и договорират с ДФ „Земеделие“ до септември, изпълняват се до 2025 г.

На 5 май приключи срокът за обществено обсъждане на насоките по процедурите, касаещи земеделските стопани, които са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Именно по ПВУ фермерите могат да участват в първата за годината възможност за инвестиции.

„Аз ви приканвам да се включите, защото това е най-скорошното, което предстои. По ПВУ могат да се правят инвестиции, включително и в цифрови технологии“, каза Светлана Боянова при старта на първия демо център на АгроХъб.БГ в Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. 

Светлана Боянова, създател на агрохъба и председател на Института за агростратегии и иновации, обърна внимание на два вида инвестиции в ПВУ.

Първата е за модернизация и цифрова трансформация в стопанствата. Втората е в управление на водите за напояване.

Светлана Боянова обясни, че фермерите няма да кандидатства с проекти, защото по плана правилното наименование е „предложения за изпълнение на инвестиции“.

За разлика от кандидатстването по мерки от ПРСР, тук вече няма бизнес планове и не се изискват оферти. „Всичко е максимално облекчено. Само описвате какъв ви е проектът по най-простия начин. Защото идеята е най-бързо да предложенията да бъдат обработени от фонда и да се сключат договорите. Това трябва да стане до септември тази година. Изпълнението трябва да приключи 2025 г.“

„В растениевъдството може да видите какво от гледна точка на цифровите технология ще бъде допуснато като възможност за подкрепа. Тук например влизат прецизно торене, сеитба, растителна защита, използването на дронове и друга техника. При оранжериите това е свързано с електронно управление на производството. Тук могат да се включват автоматизирани системи за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране, охлаждане и други. Автоматизираното складиране също може да бъде допустимо“, обясни експертът.

Боянова посочи, че строително-монтажни работи (СМР) не са допустими с изключение на създаването на фотоволтаични централи.

„За животновъдството е допустимо кандидатстването за всякакви системи за наблюдение, за микроклимат, GPS и дронове и така нататък. Това, което е интересно е, че може да има и системи, които са за събиране, обработка и анализ на данните. Това е много ключово оттук насетне“, предрече Боянова.

Създаване на енергия от възобновяеми източници, третиране на растителни и животински отпадъци също ще бъдат допустими по Плана за възстановяване.

Минималния размер по тези проекти е 30 000 лв. без ДДС, а максималният е 1 милион лева.

„Тук жените кандидати получават допълнителни 5 точки и затова очаквам да се включат доста жени. Предложенията на фермери до 50 г. също се толерират. Финансовото състояние на кандидата е важно и по-точно оперативната печалба за последните три завършени години. Биопроизводителите ще имат допълнителни точки. Секторите плодове и зеленчуци, животни, етеричномаслени и медицински култури ще получат 20 точки така, както е предвидено. Тук има един последен критерий, който се казва екологични инвестиции. Той ще бъде свързан с изграждане на мощности, доставка на машини, оборудване, инсталации за оползотворяване на отпадъците от земеделското производство … изобщо третирането на растителни и животински отпадъци. Тук има възможност за една еко схема, която се казва Зелено торене и насърчаване на зеленото торене. Нещата могат да бъдат комбинирани“, поясни Светлана Боянова.

Другият фонд е за инвестиции, свързани с напояване.

„Аз не съм оптимист за кандидатстването за напояване, защото документите, които се изискват, ще забавят много подаването на предложения. Тук визирам – екологична оценка, оценка на въздействие върху околната среда от РИОСВ, становища от басейновите дирекции по отношение на състоянието на водните тела и други. Възможно е някои вече да си е приготвил проекта и да чакат момента за инвестиране.

Минимумът за инвестиране е 30 000 лв., а максимумът е 1 160 000 лв. Размерът на субсидията е 50%.  Тук могат да се включат проекти, които са свързани с автоматизиране на процеса на напояване, с намаляване на загубите на вода и други“, информира професионалният консултант.