Браншът за растителни масла предупреждава Брюксел за лошите ефекти от ограничения внос на слънчоглед

Нито ние ще спечели, нито земеделските производители ще се облагодетелстват от емборгото на украинска продукция, пише в писмото до ЕК и фон дер Лайен

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти от България не се ограничи с българските изнституции, а изпрати предупредително писмо до Европейската комисия и до председателя Урсула фон дер Лайен. В него се изразява опасения за неблагоприятния ефект от ограниченията за внос на слънчоглед от Украйна в 5-те държави – България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия.

“ … опасенията ни са че без национална позиция по отношение на всички засегнати сектори от икономиката, може да се постигнат нежелани  и силно негативни последствия за сектора и пазара“, се казва в писмото от председателя на организацията Яни Янев.

Според сдружението ограниченията ще доведат до забавяне и/или силно намаляване на възможностите на маслопреработвателната индустрия в България, без това да облагодетелства земеделските производители.

Създаването на непазарни бариери чрез ограничаване на вноса на суровина няма да повлияе върху цените и  конкурентоспособността на слънчогледа местно производство, предвид на експортната ориентация на сектора, счита сдружението.

В писмото се обяснява, че България  е в уникална позиция измежду 5-те държави, тъй като притежава силно развита слънчогледова преработвателна индустрия, насочена към износ, която разчита на над 1 милион тона внос ежегодно над местното производство, в голяма част от Украйна. Ограничаването на вноса на суровина ще намали производството на олио.

Българският преработвателен бранш е изцяло експортно ориентиран и пазарни бариери върху вноса на слънчоглед нямат реален ефект на увеличаване на търсенето на местна продукция и на вътрешните изкупни цени. Предприятията продават продукцията по експортни международни цени и стойността на местния слънчоглед винаги исторически е следвала международните и е в пряка зависимост от глобалните пазари, а не от локални ограничения. И съответно при непазарно високи вътрешни цени, предприятията просто спират да преработват или преработват по-малко, каквато е  безспорно ситуацията от началото на настоящата кампания, се посочва в писмото. От друга страна земеделските производители могат да реализират своята продукция единствено и само на пазарни цени на база международните за износ.

Невъзможността на преработвателната индустрия да осигури необходимия слънчоглед при пазарни цени ще произведе директни икономически последствия като намаляване на износа и търговското салдо на България, на генерирания БВП от сектора, до затваряне на предприятия, работа на намален капацитет, намаляване на наетия персонал (маслопреработвателната индустрия осигурява заетост на над 10 хил. служители), обяснява Яни Янев.

В предвид на значителният спад с 30% на преработения слънчоглед в настоящата кампания, се очаква спад с над 1 милиард лева на приходите на сектора, от което е видно, че текущата и по-дългосрочни забрани за внос са в директна вреда на преработвателите на маслодайни култури и без ясни ползи за зърнопроизводителите.

Очакванията са за хроничен недостиг на слънчогледово олио и шрот за вътрешно потребление, вследствие на невъзможността на производителите насочени към задоволяване на вътрешния пазар да работят при недостиг на слънчоглед, както и за увеличаване на цената на суровината на вътрешния пазар, което ще предизвика покачване на цените на олио, месни и млечни продукти за крайните потребители.

Забраната за внос на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България традиционно изнася и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще трябва да се насочи към  трети страни, които са ценово най-чувствителни.