Йордан Кръстанов: Аграрната камара ще създаде собствена марка за качество, от която ще се ползват членовете

Предстои да се напише наредба, която да определи изискванията към национално представителните браншови организации

Йордан Кръстанов, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, член на Българската аграрна камара, пред Агро Пловдив 

Г-н Кръстанов, Българската аграрна камара (БАК), в която участва и вашата организация, вече проведе първото си Общо събрание. Появата на тази очаквана от десетилетия структура някак си не беше ясно огласена. Може би, защото малко по-рано се заговори за друга камара с други участници. После доби популярност и Българският земеделски съюз. Кой кой е тук всъщност?

– В нашата камара – БАК, се събрахме производители на земеделска продукция. В другата камара повечето са преработватели, макар че има и производители. Няма проблем да съществуват няколко камари. Ние това го казахме, още когато се създавахме, точно защото се появи някакво напрежение. Ние предложихме на колегите да създадат Камара на преработвателите. Нека и аграрните учени се обединят в някаква организация. Добре е на първо ниво да структурираме тези организации, а след това няма да има проблем и да се обединим. Дори и поотделно да си останем, ше защитаваме различни, а понякога и противоположни интереси. Ако организации на преработватели или на други сектори, обслужващи земеделието, искат да се включат към БАК, могат да го направят като асоциирани членове. Това предстои да бъде дефинирано във вътрешния правилник. При учредяването на нашата камара присъстваха заместник-ректори на Аграрния университет в Пловдив, а също и на Тракийския университет в Стара Загора, които бяха дошли да ни поздравят. Давам ги като пример за структури, които могат да бъдат наши асоциирани членове. Има желание и от страна на търговци на земеделска техника да се включат. Асоциираните членове не могат да бъдат избирани в структурите на камарата, не могат и да гласуват.

В БАК участват 15 организации – всяка със своите искания в своята сфера. Доколко обаче министърът на земеделието ще се съобразява с предложенията на камарата. Колко ще тежи вашия глас?

– В Камарата

всяка организация, която докаже до края на годината, че е национално представителна по критериите, които сме заложили в устава, ще има представител в Управителния съвет.

В момента всички председатели на организациите, които учредихме камарата, сме в УС.

Какви са условията, за да бъде една организация национално представителна?

– Те са различни за различните сектори. За оранжерийните производителите например условията са минимум 25% от оранжерийните площи да се обработват от наши членове. А също и да имаме поне 3-годишна история, както и да сме участвали в създаването на нормативи. Има и други изисквания.

Тези изисквания не са по наредба, а по устава на камарата, така ли?

– Да, ние ги записахме, а след това ги предложихме на земеделското министерство, защото то трябва да изготви норматива за национално представителните организации за всеки сектор.

Кажете как БАК ще представя проблемите за секторите пред управляващите?

– С проблемите на оранжерийното производство не се занимават зърнопроизводители или овцевъди, както и ние не се занимаваме с други проблеми извън касаещите нашата дейност. УС няма права да ни спре или да ни налага някакви ограничения в исканията ни, а само ни помага да ги представим в министерството от името на камарата. Няма вмешателство от бранш в бранш. Не може например овощарите да имат претенции към наши искания.

Първият председател на камарата е Костадин Костадинов, който доскоро бе председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По-нататък сме решили председателите на БАК да бъдат трима, заедно с изпълнителния директор. Изпълнителният директор на камарата ще представя в МЗм искането на дадена организация и това ще става задължително с присъствието на човек от тази организация.

Кой е изпълнителният директор на камарата?

– Изпълнителният

директор на камарата е Светлана Боянова,

председател на Института за агростратегии и иновации. Тя е един от най-компетентните хора относно земеделските политики.

Какво се случва с организациите, които не могат да докажат, че са национално представителни?

– Учредителите на камарата, които не са национално представителни, остават в Общото събрание, но не могат да бъдат избирани в управителните органи. Те обаче ще могат да гласуват и да внасят предложения за разглеждане в УС. Ако в УС участва национално представителна организация от същия сектор, нейното решение ще има тежест.

Как може да се получи браншово окрупняване, така че един сектор да е представен от една организация, а не от 5?

– Това е идеята ни. Когато една организация не е с национално представителство, по-добре е да разговаря със сродна организация от същия сектор, с която имат сходни виждания. Така с времето ще се получи по естествен път сливането на малките сдруженията от един сектор към голямата организация. Дори написахме една не много демократична клауза, че ако от даден сектор вече има един учредител в камарата, а друга организация също иска да стане член,

кандидатурата й може да бъде допусната за разглеждане само ако учредителят се съгласи.

Така например е в Европейската народна партия. Навремето Иван Костов даде съгласие партията на Бойко Борисов да стане член на ЕНП. Без неговото съгласие документите на ГЕРБ нямаше да бъдат разгледани.

Доколко това, което вие искате, ще тежи в министерството?

– Това зависи от авторитета, който ще си изгради камарата и от добронамереността на министерството. Няма как МЗм да не се съобразява и с органзациите, които не членуват в камарата. Но ако ние работим както трябва и не водим войни срещу другите, а се опитваме да обединяваме, ние сами ще си извоюваме авторитет. Насила нищо не може да стане, няма правило, което да ти дава права, защото нямаме Закон за браншовите организации. Отказахме се от последния вариант на проекта на закон, защото според него министерството трябваше да администрира създаването на браншовите организации. Това щеше да изкривява картината.

Колко често ще се свиква на заседание Управителния съвет на камара? Ще имате ли администрация?

– Ако има за какво, ще се събираме два-три и повече пъти в месеца. Не бих казал, че ще има административен апаратИзпълнителният директор може да има човек, който да помага и това ще е. Ще събираме годишен членски внос, който още не сме определили. Всяка организация, член на камарата, направи встъпителна вноска от 3 500 лева.

Като председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция кой е първият проблем, който ще ще представите пред министерството от името на камарата?

– Разликата между българското оранжерийно производство и турското и гръцкото е в отоплението.

Ако министерството не насочи енергията си да осигури целеви пари за отопление, няма как земеделските стопани с оранжерии да заложат продукция на базата на някакви химерни обещания за помощи. А когато няма български оранжерийни зеленчуци, вносителите продават на каквито пожелаят цени. Българските зеленчуци също няма да са евтини, но ще внасят баланс и няма да се стига до космическо изстрелване на цените. Същото важи и ако има само български продукти. В момента пазарът се определя през зимата в условията на липсващо българско производство и това дава възможност на вносителите да са монополисти на пазара.

Като казах, че ще искаме държавна помощ за отопление, трябва да уточня, че битката няма да е за осигуряване на пари на калпак. Когато имаш целева помощ, тя отива при този, който е направил разхода. Представяш си фактурата и знаеш, че 40% от стойността ще бъде възстановена. Аргументите на министерството „против“ бяха, че не може държавата да подпомага отопленето, защото ЕС не разрешава. Когато водихме този разговор в министерството, попитах как се намериха 15 милиона лева за субсидиране на водата за напояване с 80%.

Щом може за вода, значи може и за газ.

Тук въпросът в крайна сметка е дали земеделското министерство иска да имаме у нас целогодишно производство на зеленчуци. Ако иска – това е пътят. Иначе оранжерийните производители ще засаждат през март, ще берат през май и пак ще си получат обвързаната подкрепа, но през февруари няма да имаме български зеленчуци на пазара. Когато има подкрепа за отопление, оранжерийните производители няма да освобождават и работниците, защото ще има какво да работят. А сега вече трета година им плащаме без да ги освобождаваме и без да работят. Ако ги освободим в края на есента, на 1 март не можем да ги наемем, защото те са си намерили друга работа у нас или в чужбина.

В нашата асоциация имаме 68 членове производители, които са юридически лица. Те обработват 3 000 декара оранжерии, от които почти 95% са отопляеми. Не сме толкова много, могат  да ни проверяват по три пъти на ден, ако министерството има съмнение, че ще подпомага за отопление без да има отопление в оранжериите. Помощта не може да бъде раздута, защото разходът ще се доказва с фактури за платена енергия и с водомери (където е геотермално отоплението), а за още по-сигурно може да бъде поставен таван да е „не повече от …“ определена сума.

Как ще успеете да приобщите към членство земеделците, които не участват в нито една земеделска огранизация?

– Това е следващата стъпка. Има много начини. В някои европейски държави задължават регистрираните земеделци да членуват в камарата. Поставя се условието, че за държавна помощ могат да кандидатстват само участниците в сдружения. Засега у нас се обмисля една идея в тази посока. Ще я обясня по-отдалече. Ние не можем да забраним на Гърция да внася краставици. Но можем да наложим категорията „свеж плод“ и „свеж зеленчук“. Те трябва да са

откъснати и продадени не преди последните 48 часа.

Това е наложено в различни европейски държави. Във Франция се нарича „регионален продукт“. Аналогично у нас може да има региони Тракийска низина, Мизия и други. Когато аз предложа стоката си на борсата, тя ще е предружена от сертификат, че е произведена в район „Тракия“. Ако големите търговски вериги възприемат този стил на продажби, тогава продуктите от район „Тракия“ ще бъдат, да кажем, с оранжев етикет. Тези от  „Мизия“ ще са със зелен етикет, от „Добруджа“ с червен. Създавайки райониране, ние ще защитим марката за различните региони и всички членуващи в организации и съответно в БАК, ще предлагат продукцията си със сертификат. Тези, които са самостоятелни производители, ако искат да привличат потребителите, използвайки марката за регионален продукт на камарата, ще трябва да започнат да членуват в браншова структура, която участва в камарата. Така пазарът ще принуди необвързаните земеделци да се включат в браншови организации.