Людмил Работов: В България продължават да влизат и остават украински зърнени товари!

Търговията продължава да е в застой, а складовете пълни. Министерството на икономиката трябва спешно да потърси търговски пътища на Изток

Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив, пред Агро Пловдив

Г-н Работов, усеща ли се промяна на българския пазар на зърно и слънчоглед от 24 април насам, когато влезе в сила решението товарите от Украйна да минават само транзитно през България? Както знаем на 2 май и ЕК въведе забрана за нашата и още няколко засегнати държави за доставки на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица от Украйна

– Промяна в търсенето и предлагането не се наблюдава. Има една клауза в регламента на Европейската комисия, според която доставките за България (и другите 4 страни – б.р.) се изпълняват, ако има стари договори, подписани преди споразумението от 2 май, по които все още има недоставени количества.

Украинско зърно продължава да влиза у нас, това ли казвате?

– Естествено. Да!

Министър Гечев беше уверен, че тази клауза ще падне, тъй като могат да се подпишат междутърговски договори със задна дата. Той каза това пред Народното събрание на 3 май, като обясни, че проследяването на количествата в договорите е невъзможно. Възможно ли е тази клауза да не е паднала?

– Министърът е прав, че държавният контрол наистина не може да проследи изпълнението на договорите. Очевидно обаче тази възможност за внос на стока у нас е оцеляла, защото колегите от пограничните райони около Добрич, Силистра, Русе казват, че у нас продължават да влизат и да остават товари от Украйна.

Цените на слънчогледа под себестойност ли са?

– Слънчогледът се продава около 750 лева, което определено е под себестойност. Хората са принудени да продават било поради липса на свежи пари и заради самото оцеляване на фирмите. Другата причина е да освободят складове за новата жътва. Тук имаме парадокс. По митнически документи през март средната цена на слънчогледа, който е влизал от Украйна, е 1054 лева/тон. Върху тази цена преработвателите плащат допълнителни административни такси, транспорт, проби и други разходи. В същото време те предлагат на нашите производители доста по-ниска изкупна цена на слънчогледа. Истината е, че ние – производители и преработватели – не можем един без друг. Трябва да намерим допирни точки, за да продължим да работим заедно. Тяхната продукция е с добавена стойност и е много важно парите от нашата и тяхната дейност да не изтичат в други държави. Трябва да си подадем ръка и да работим в синхрон. Щом като те са увеличили мощностите и могат да преработват по-големи количества суровина, ние също можем да увеличим площите със слънчоглед. Няколко пъти вече сме имали срещи със Сдружението на производителите на растителни масла. Даже една от тях се модерираше от заместник-министър Джиков.

Явно тези срещи не са постигнали търсения резултат, след като складовете на зърнопроизводителите са все пака пълни?

– Реално погледнато е така, за съжаление.

Какво трябва да се случи, че да посрещнете жътвата със свободни складове?

– Този въпрос е важен за нас и за търговците износители, чиито складове също са пълни. Изходът от тази ситуация е Министерството на земеделието да инициира среща с министъра на икономиката и на държавно ниво да се види какъв е пазарът навън. Държавата трябва да е като проводник, който да свържи нашите търговци с търговците на Изток. Това е най-важното сега: Да се намерят пазари, за да се възвърнат потоците на износа. Това трява да стане много бързо, защото нашите пристанища не са с голям капацитет и ще е необходимо време.

Г-н Работов, какво се случва на пазара на труда в земеделието в област Пловдив“ Националният статистически институт отчете, че средната месечна брутна заплата в Селско, горско и рибно стопанство е паднала през първото тримесечие на 2023 г. на 1018 лв., а в края на 2022 г. е била 1342 лева.

– Изненадан съм от тези данни. По принцип фонд „Работна заплата“ се вдига почти всяко тримесечие спрямо инфлацията. Не мога да открия логика в този спад. Възможно е в кризата колегите от другите сектори да освободили работниците и сами да се грижат за стопанствата си, назначавайки се на ниски заплати.