ССА разработи пилотна агроекологична карта на Трайково, за да покаже на земеделците къде какво е правилно да се отглежда

Учени от Селскостопанска академия разработиха пилотна агроекологична карта на землището на село Трайково, община Лом. Там първо е извършена категоризация на почвите, на базата на която е посочено на кои площи какви култури е добре да се отглеждат. Културите, които учените са използвали, са 25 и са по-масово отглежданите у нас. 

На годишния форум на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) председателят на Селскостопанска академия (ССА) проф. Мартин Банов представи пилотния проект, като обясни, че той може да бъде надграден с информации за нормите на торене с микро и макроелементи, с технологии за оптимизиране на резултатите и други. 

В интервю за Агро Пловдив проф. Банов разясни защо академията е извършила пилотното проучване в землището на Трайково и как е възможно да се разработят подобни карти за агроекологично райониране за всички землища у нас.

Земеделците могат да финансират с 10 до 15 хил. лв. разработването карта за дадено землище

Проф. Банов, картата за землището на с. Трайково изглежда като нещо, с което и другите земеделци в страната биха искали да разполагат. Възможно ли такива разработки да бъдат направени и за други землища? 

Наистина, чрез разработката земеделците могат да определят в коя част на землището каква култура може да се отглежда, така че да бъде икономически изгодно. А не например да имаме тежка като механичен състав площ и там да гледаме картофи. 

Разработването на такава карта излиза към 10-15 хил. лв. за едно землище. Разчитаме, че земеделците ще финансират създаването на карти за техните землища.

Ще има ли задължителен елемент в прилагането на данните от картите. Тоест там където условията не са добри за отглеждане на лавандула, да не се разрешава засаждането ѝ?

Това е политическо решение. Министерството на земеделието, а и не само то, може да вземе решение, че на базата на едно агроекологично райониране, извършено на цялата територия на страната, ще субсидираме само тези култури, които се гледат на подходящите места, указани от Селскостопанска академия.

Колко време ще отнеме разрабтването на такива карти за цялата страна?

Две години. Правили сме обосновано предложение към министерството като сме посочвали времето и средствата, които ще струва агроекорайонирането. Включително сме казали това, което ме питате – че агроекологичното райониране може да бъде основа за диференцирано субсидиране в зависимост от това дали отглеждаш на правилните места правилните култури. Защото няма как да кажеш на земеделеца къде какво да гледа, тъй като земята е частна. Негова си е и той може да прави каквото поиска на нея. Но когато въведеш ограничения във връзка с това дали фермерът отглежда правилните култури, съгласно районирането, така го стимулираш да заложи на подходящите култури.

Ако земеделецът се съобрази с предложенията при районирането, вероятно ще увеличи добивите си?

Това ще увеличи не само добивите, но и качеството на селскостопанските култури. Неслучайно споменах за лавандулата. Няма как в Североизточна България да отглеждаш лавандула и да чакаш да получиш висококачествено лавандулово масло, защото там не е подходящото място за тази етерично-маслена култура.

Има еко схеми, които изискват сеитбооборот. Ако на дадено землище е подходящо да се отглеждат ограничен брой култури, как земеделците ще отговоря на това?

Във всяко землище картината е доста разнообразна, така че да могат да се отглеждат различни култури.

Някъде в Европа въведен ли е този модел на субсидиране?

Там има друг тип на ограничение, което ние изпуснахме. Там се субсидира до определена територия. Тоест, подпомагат се примерно до 2000 дка и оттам нагоре не се плащат субсидии. 

Нали и тук вече ще се въведе таван до 100 000 евро?

Него просто го няма. Само си говорим. 

Но това е заложено в Стратегическия план?

Нека да видим. Когато това трябваше да се въведе, не се въведе. Така че оттук нататък ще е труднично да се върнем.

Прочети още по темата: Обнародвана е спорната Наредба №3 за директните плащания, вкл. обвързана подкрепа и еко схеми

В Германия и другите по-напреднали държави учените дават ли насоки на земеделците къде какво е добре да отглеждат?

Някъде това се прави, другаде не. Но смея да твърдя, че ние сме доста иновативни и навременни. Законът за здравето на почвата на ЕС, който сега е много модерен, ние сме го изпреварили. Още преди 5-6 години създадохме Национална програма за опазване и подобряване на почвеното плодородие, което всъщност е в основата на европейския закон, който тепърва ще се прилага. А ние вече сме разработили, приели и прилагаме същото чрез нашата програма. Друг пример е една европейска инициатива за изследване на хранителните вещества в почвата, което да послужи за извършване на балансирано торене. Ние прилагахме това до 1989 г. и постепенно се отказахме от него.  Когато трябваше да приложим  европейската инициатива, ние попитахме кой ще финансира тези изследвания. И тогава нещата „умряха“. Защото как ще наредиш на земеделеца да прави това или онова, за което ще плаща от собствения джоб? След като попитахме за финансирането, темата в рамките на целия съюз замръзна. С това искам да кажа, че ние не сме хората, които не знаят какво и как да се прави. В много отношения даже сме по-напред. Наскоро посетих в Германия институт, който се занимава с почвознание. Бях учуден да разбера, че там тепърва започват да изследват възможността за използване на утайките от отпадни води. А това в България се прилага отдавна, има дори наредба за употреба на утайките от пречиствателните станции.

По-скоро очаквате у нас да се приложи за цялата страна агроекологичното райониране в земеделието, или по-скоро смятате, че няма да се приложи?

Не, по-скоро смятам, че трябва да се тръгне отзад напред. Тоест, да се мине през земеделците, които да разберат ползата. Да направим няколко пилотни проекта със самофинансиране от страна на земеделците. Да се види, че това работи и е полезно, и да започне да се прилага отдолу-нагоре, а не обратното.