Преди 173 г. се ражда Иван Вазов

На 9 юли 1850 г. се ражда родният гений на словото Иван Вазов. Неговите творби са украсата в сградата на по-новата българска история. Историците казват, че в края на 19 и началото на 20 век българите са държали в домовете си две книги – Библията и „Под игото“.

Няма художествен стил, в който критиците да не са отбелязали яркото Вазово присъствие – поезия, белетристика, романистика, драми, комедии, пътеписи…

Когато прези 173 г. Иван Вазов се е родил в Сопот, бащата Минчо Вазов е имал съвсем практични намерения за сина си. Смятал е да го направи търговец. Но по-късно се разбрало, че от Иван търговец не ставало.

Биографията на наричания и до днес Патриарх на българската литература, е изключително богата. Като се започне с учителите му – Ботьо Петков в Калофер и Йоаким Груев в Пловдив, през жаждата му за четене, се стига до първата му публикувана творба – стихотворението „Борба“, когато е бил на 20 години. И оттам нататък лавината на огромното му творчество се задвижва.

Вазов е бил и хъш, и учител, и донякъде революционер в годините преди Освобождението. Но е не е спирал да върши това, в което е най-добър – да пише.

След Освобождението е станал съдия в Берковица, депутат от Народната партия, издател на пловдивския вестник „Народний глас“ и на списанията „Наука“ и „Зора“. Иван Вазов пише „Под игото“ в Одеса, където бяга след неуспешния проруски преврат. Но очевидно изкушен от възможностите на политиката, след завръщането си в България отново става депутат, а после и министър на народната просвета.

Той обаче остава в историята не като политик, а като писател, завещал на България невероятно наследство.

Когато писателят умира на 22 септември 1921 г. от сърдечен разрив, новината потапя в скръб цялата страна. Гео Милев, който преди това е осмивал Вазов не веднъж и дори е казвал „Вазовщината трябва да напусне и театъра и литературата“, сяда и пише следното:

„Иван Вазов даде на българския народ неговата литература, създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура.”

Големият писател е погребан в центъра на София, в градинката зад храма „Света София“.

Снимката е от сайта https://monuments.bg/