Ангел Вукодинов: В окото на бурята сме, но ще оживеем

Загубихме главното си предимство – ликвидността на стоките, които произвеждаме

Трябва да се научим да живеем в симбиоза с преработватели и търговци, а още по-добре ще е, ако се сдружим

Ангел Вукодинов подготвя ожънатия ечемик за по-дълго съхранение. Цената от 330 лева не му харесва, закото себестойността на ечемика е към 400 лева. Затова смята да го запази за по-добри времена. Поставя препарат против гъгрици, който да се омеси със зърното, пуска от пулта елеватора и ечемикът тръгва плавно към склада.

Г-н Вукодинов, един от най-успешните председатели на Националната асоциация на зърнопроизводителите (бе неин председател до декември 2013 г.), е в своя рай – тук, в стопанския двор на фирмата в началото на град Съединение. Край алеите в голямата база има отрупани с ябълки дръвчета, асми пускат ластуни, цветята кимат. Спокойно място да работиш нещо и да си мислиш – за живота, за ежедневната работа, за пазара, за политиката, за близките.

Къде е твоето убежище,

питам. Не точно твоето, а на стопанството. В коя дейност, в коя култура?

„Мисля, че най-голямото убежище е това, че ние не забравихме кои сме и си стоим на земята. Ето, сега ме заварваш в работна ситуация. Синът ми управлява двата пилота (при царевицата). Племенникът ми е с комбайните на полето. Зет ми в момента се занимава с гравитачните поливки. Сестра ми е при купувача на пшеницата и контролира нещата там. Ние не забравяме кои сме и откъде сме. Продължаваме да си държим отговорността пряко пред хората и пред нашите арендодатели. Не сме дошли случайно в този бизнес. Тази година правим 31 години земеделско производство.“

Оттам нататък започваме да говорим за днешната ненормална ситуация в земеделието. Повод за срещата е късият пост, написан тези дни от Вукодинов във Фейсбук:

„Жътва е! Тежка е заради времето и няма радост в очите ни…… Преди почти 2 години публично си пожелах да не дойде „перфектната буря“ – висока себестойност, недостатъчно добри добиви, ниски цени и тегав пазар. Всичко това вилнее от доста време….. Докога? Не знаем. Бог високо, а цар май въобще няма, само тук там брюкселски костюмари, и наши, и чуждестранни.“

Това беше във ФБ, а ето и продължението на живо

„Две години работим в една тягостна икономическа, а вече и геополитическа обстановка. Всичко това се отразява на нашето производство, защото едно от основните предимства на сектора, в който работим – зърнопроизводството, изчезна.

Предимството бе в това, че стоките са ликвидни заради международната търговия и международно определените цени на зърното. Важно е да работиш на печалба, но още по-важно е да си ликвиден, да можеш да продадеш това, което си произвел. Важно е да продаваш достатъчно бързо, за да можеш да завъртиш цикъла. В някои сектори печалбите може би са много по-големи, но стоките не са ликвидни. Това наше предимство изчезна в последната година, година и половина, и по-точно след началото на войната в Украйна…“

Какво се обърка след началото на войната?

„Износът бе забранен, когато правителството реши да вкара зърно в държавния резерв. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев каза ясно на висок глас: Ние не можем да забраним износа, но можем да го забавим във всички законови срокове. Преди това стоката можеше да напусне пристанищата на наистина добри цени. Но заради този бойкот на държавата, износът се забави фатално.

Вярно е, че през март и април 2022 година голяма част от зърното вече не беше в ръцете на зърнопроизводителите, а при търговци и преработватели. Но това няма значение, защото ние сме свързани. Търговците щяха да направят по-добри печалби. Складовете щяха да се поизпразнят. Така в Жътва 2022 щяхме да влезем с изпразнени складове, с понапълнени джобове – наши и на преработватели и търговци. Щяхме да имаме и по-голям ищах за търговия. Но ни объркаха вътрешните недалновидни действия. Бих казал още, обърка ни непригодността на хората, които ни управляваха. Някои бяха учили в партийни школи. Драпали са по стълбичката да се изкачат. Но те просто не ставаха. Народът го е казал: Той на две магарета слама не може да раздели, а е седнал да управлява. Това моето лично мнение…

Заделеният 1 милиард лева къде ли не ходи, само не и за изкупуване на зърно.

Разбира се, има и други фактори за кризата, която последва в сектор Зърно. Липсват ни товарни мощности и инвестиции в пристанища. Пристанищата бяха раздадени далеч по-рано на свои хора и групировки. Проблемите са много дълбоки. Международните най-вече се изразяват в това, че търговците започнаха да ни заобикалят. Но и ние помогнахме за това, след като блокирахме кораби за един месец на пристанищата. Разбира се, те претърпяха загуби и не ги забравиха.

Лично за мен украинския износ не е сам за себе си толкова голям проблем

Проблемът е съвкупност от всичко, за което говоря.

Световният пазар е една голяма каца. И тя се пълни плюс – минус 10cm. Откъдето и да е наливаме тази каца, тя ще се напълни до това ниво. Даже в момента тя би трябвало да е малко по-малко пълна заради войната в Украйна, защото там, така или иначе са затруднение да работят на полето. А по света има и сериозни климатични катаклизми.

Предложенията за цена на хлебна пшеница на вътрешен пазар са 360 лв. от склад на производител. Цените (410 лв./т), които се представят от Министерството на земеделието, са от склад на пристанище, затова са по-високи – заради тол такси, превоз и други разходи, както и печалба на търговеца. Тука вече не играем ние. Тези цени са в резултат на световните борси и на спекулата в тях. Ситуацията е такава, каквато е.

Вчера написах емоционално, че жътвата е тежка метеорологично и нямаме радост в очите си. Ние сме в окото на перфектната буря. Надявам се да не стане по-страшно.

Торовете, семената, горивата и други консумативи допринесоха да имаме страшно висока себестойност на продукцията. Някои видове торове надхвърлиха 2000 лева миналата година, когато ги купувахме. В момента същите са под 1000 лева. Амониевата селитра беше 1500-1600 лв., а сега не съм сигурен дали не е пробила под 500. Горивата също бяха на доста високи цени. Семената за този сезон ги купувахме на рекордно високи цени. При пшеницата стигнахме трийсетина лева на декар за семена. Царевицата достигна тази година 40-45 лв., а миналата година най-скъпите семена бяха 26-28 лева.

От порядъка на 230-250 лева на декар, според интензитета на производството в различните стопанства, е себестойността на пшеницата в нашия регион, заедно с наема. Наемът при нас е от порядъка на 50-60 лева. Резултатите, които отчитат колегите в Пловдивско, са от 450-500 кг от декар пшеница. Дори да предположим, че добивът ни е 500 кг от декар, а това означава, че имаме себестойност от 46 стотинки на килограм пшеница. Сметката показва, че ние от всеки килограм зърно ще акумулираме 10 стотинки загуба. И това ще е ако оженим 500 кг. Ако добивът е по-нисък, загубата ще е по-висока.

За да сме справедливи и честни това е наистина загуба, но за повечето случаи е поносима, колкото и да не се хареса на някои колеги, че го казвам.

Защо казвам, че е поносима? Защото тези колеги, които успяха да продадат миналата година част от продукцията си на свръхвисоки цени, ако са били благоразумни да не харчат парите за глупости, имат някакъв понатрупан резерв от по-високите цени.

Аз смятам, че тази година независимо от всичко ще понесем сътресения, но

може би ще оживеем

Големият проблем ще бъде, ако това нещо продължи.

При чисто климатични проблеми в сушави години нас ни я спасявала царевицата. Според мен думата царевица произхожда от думата царица. Нашата царевица е поливна и е с много по-добро качество от неполивната.

Царевицата не можем да вдигнем повече от 3000 декара, защото толкова са ни поливни. Минахме алтернативно на царевица за силаж за производство на биогаз. С. Когато договаряхме зелената продукция за биогаз, цените не ни се струваха много атрактивни, но сега виждаме, че са сравнително добро решение. Нямаме решение за плевелите при кориандър и затова сме спрели тази култура, тъй като бяха забранени три препарата. Имаме над 4000 декара слънчоглед, така се падна сеитбооборотът.

Друго, което ни спасява, е големият късмет за производителите от нашия район да имаме сериозен купувач – преработвател на пшеница на вътрешния пазар. В пшеницата лично ние работим изцяло с него. И на практика не допускаме външни търговци. От десетилетия имаме лоялни отношения. Аз обичам да работя традиционно с малко на брой партньори и ако няма причина, не се разделям с тях. При слънчогледа до скоро имахме връзка с един купувач, но сега ситуацията е по-сложна заради волатилността на цената на маслодайното семе.

Някой някъде нещо излъга за слънчогледа

По отношение на слънчогледа ми е много интересно защо не се намери нито един журналист или депутат, когато се изявяваше председателят на Сдружението на производителите на растителни масла г-н Яни Янев, да зададе един важен въпрос.

Статистиката показва за първото тримесечие на 2023 г., че цената на внесения слънчоглед е 1020 лева за тон. В същото време средната цена на вътрешния пазар беше от порядъка на 750-800 лв. за тон. И никой не се намери да попита председателя има ли луд който ще откаже да купува по-евтиния и с по-добро качество български слънчоглед, вместо да внася украински? Първият закон в римското право е Кому е изгодно? За да купува някои слънчоглед на цена 1020 лв./тон, вместо с 25% по-ниска цена на родната стока, значи нещо му е изгодно. Това е въпрос за ДАНС, за икономическа полиция. Защото или има саботаж на българското производство, или някой някъде по веригата е сторил нещичко извън официално написаното. Кажа на прав български език някъде нещо се лъже. Дали влизат количества без да се показват и по този начин се осигурява паричния поток? Никой никъде не зададе този въпрос. Официалната версия беше, че има стари договори.

Производители и преработватели сме като два скачени през дъното съдове

Естественото им положение е да са в равновесие. От време на време, ако дадено количество от единия съд се изчерпва много рязко, може да се наруши балансът. Но самият факт, че са скачени, ги тегли към уравновесяване.

Независимо от егоистичните интереси в групите на производителите, и на преработвателите и търговците, ние сме длъжни да живеем и работим в симбиоза вместо да се нападаме по медиите.

Икономически жизнени обединения – това пропуснахме да направим. И точно затова перипетиите, които се появиха в последните месеци, ни разтърсиха толкова здраво. Напоследък мисълта за създаване на обединения все по-често ме навестява.

Дали ще ги наречем кооперативи, или ще ги наречем консорциуми – все едно. Пропуснахме възможността да можем някак като производители да се обединим усилията и да купуваме по-изгодно консумативи и други неща и да продаваме продукцията си по-леко и на по-добри цени. Би трябвало тази криза, която преживяваме, да ни даде урок, но не вярвам. Би трябвало новите поколения да направят нещо в тази посока. Но пак не ми се вярва, защото днешната образователна и ценностна система не са на добро равнище. Но сигурно не съм прав, защото още Конфуций е казал: Днешните млади не струват. Така че тази дилема е от хилядолетия.

Много от моите колеги си мислят, че ние сме изключителни и че успехите, които сме реализирали, се дължат на някакви изключителни наши способности. Не отдаваме достатъчно значение на фактори като късмет, среда. Има други независещи от нас обективни причини за успехите ни и е добре да не се надценяваме. Вярно е, че всеки от нас е трябвало да вложи труд, умения, качества. Но докато не преодолеем самочувствието си, няма да се разберем помежду си. Успехът има един баща, а неуспехът има много майки. Всеки мисли, че е бащата и никой не иска да е майката.

Вторият аспект на отношенията между от една страна производители, от друга страна търговци и преработватели, е, че ние в различни моменти си гледаме в канчетата. Ако миналата година например част от производителите спечелиха повече вследствие на пазарната ситуация, протриваха доволно ръце и не се интересуваха от състоянието на преработватели и търговци, сега пък се получава обратното – ние скърцаме със зъби, обаче нищо чудно отсреща да се опитат да компенсират част от загубите, които са направили. И независимо от стагнацията на световните пазари, да се опитат да направят тук още по-голяма стагнация. Дали е целенасочено, или така се получава, това е състоянието на нещата.

Явлението вертикалното сдружаване е познато в доста страни. Производителят започва под някаква форма да участва като акционер или като дялов съдружник, или в клъстър, в следващи етапи в пътя на стоката – в преработката и в търговията. Това може да бъде собствен кооператив между производители, който ще търгува самостоятелно. Но може да се направи клъстер между преработватели, търговци и производители и тогава рискът ще се разпределя по-нормално и за едните, и за другите. И всъщност на практика производителите ще очакват част от печалбата си от преработения продукт или от продадената от търговеца реколта.

Някои колеги направиха производствени мощности къде за белен слънчоглед, къде за друго. Трябва да дораснем, но аз съм песимист.

И едните, и другите говорим на различни езици

Процесите за обединение могат да се активизират от силни неправителствени организации. Знаем обаче, че много често неправителствените организации са доминирани от частни интереси, заради които нещата водят не до обединяване, а по-скоро за разделяне. Пример: Българската аграрна камара (БАК).

Разсъжданията ми са като на земеделец, който се опитва да следи събитията. Проблемът е в това, че имаше инициатива за създаване на БАК и се получи нещо като надпреварване. Резултатът към днешния ден е, че вместо обединяване на браншовете, се получава съревнование. Виждаме, че БАК е член на Копа и Коджека от двайсетина дни. Проблемът е, че част от инициаторите за създаване на БАК не членуват в камарата и затова трябваше да се учреди Българска агрохранителна камара.

От друга страна това съревнование го забелязахме и при кандидатстването в Копа и Коджека. Този въпрос с членуването ни в европейската организация сме го повдигали многократно. Като председател на НАЗ лично аз съм бил в централата на организацията, където се срещнах с г-н Пека Песонен. Правихме какви ли не опити за членуване, но не отговаряхме на едно от основните искания – да имаме обединение на основните земеделски сектори в страната.

В един момент виждаме, че след като ние бяхме последната държава, която не членуваше в К и К, на едно и също заседание станахме с двама представители – БАК плюс Български фермерски съюз. Членуването в К и К струва 180 хиляди евро за България, без значение от броя на организациите, които изкат да влязат в Копа и Коджека. В много страни тази такса се плаща от държавния бюджет, но дали това ще стане така и у нас, не знам, защото това е въпрос на възможности и политически решения.

Всичко това ме води за песимизъм, защото докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Вярно е, че липсва Закон за браншоните организации и земеделската камара. Но законът е само условие, а не решение. Законът е необходимото, но не и достатъчно условие за създаване на камара. Достатъчното условие е морал и ценностна система. Болно ми е, че не ги виждам.“