Хемингуей се ражда преди 124 г., за да разкаже тъгата

В последната година на 19 век – 1899-а, на 21 юли се ражда бохемът, военен кореспондент, влюбеният в жените, космополит и прекрасно талантлив писател Ърнест Хемингуей.

И до днес е удоволствие да почиваш с великолепните книги „Фиеста“, „За кого бие камбаната“, „Сбогом на оръжията“„Зелените хълмове на Африка“,“Снеговете на Килиманджаро“ и особено със „Старецът и морето“. С тази новела американецът Ърнест Хемингуей спечели Нобелова награда за литература през 1954 година, а също и „Пулицър“ година по-рано.

Видях Хемингуей в кръчмата „Бодегита“ в Стара Хавана, за която се знае, че е била любимия подслон на писателя. Светла, с дървени маси, с изписани с фулмастри стени и с негови портрети. Е, да, той не беше там, но човек лесно можеше да го види сред веселите кубинци, стига да не прогони въображението си. Кубинците са хора, които притежават великото умение да се радват на живота, да го пеят, да го танцуват и да го пият като ром. Та, Хемингуей, беше там и пиеше леко, много и неусетно, от което Хавана ставаше все по-цветна, а животът не само търпим, но и желан.

Биографите на Хемингуей казват, че прототипът на Стареца Сантяго е кубински рибар, който е починал чак през 2002 г. на 104 години. В новелата Старецът имаше търпението да остави една силна риба да тегли лодката му навътре в морето 1-2 дни и нощи. После имаше търпението да гребе назад. След това имаше безстрашието да се бори с акули, за да опази добрата мъртва риба – мерлин. Накрая Сантяго пристига уморен до смърт на пристанището, влачейки след лодката си вързаната риба, от която са останали само костите ѝ.

„Старецът и морето“ е бавна, пунктуална, тече като ленива, мощна река. Но когато свършиш новелата, не можеш да я забравиш. Защото такъв е животът – пълен със силни и добри риби в морето, които някой щастлив ден се закачат за въдицата. Но също така и с акули.

Великият Хемингуей, мъж на много жени, автор на много книги, най-добрият рекламен агент на бикоборството в Памплона, на лова в Африка, на алкохола, на почтеността, на тъгата, на любовта … всъщност не акостира на пристанището, а се предаде преди това. На 2 юли 1961 г. писателят се самоуби. Бил е на почти 62 години и с тежки заболявания. Животът му завършва рязко, но книгиге му преминават плавно през годините, десетилетията и вековете.