Германия към Полша: Не може да затваряте границата за украинско зърно!

Полша иска ЕС да субсидира транспортирането на продукция през страните членки от Украйна до финалната точка

Солидарността на Варшава с Киев няма граници, но почти. Просто солидарността се свежда до пари, започва коментара си за проблемите в зърнения експорт на Украйна „Политико“.

Повече от година след като ЕС създаде сухопътни „коридори за солидарност“, за да помогне за изнасянето на милиони тонове блокирани селскостопански продукти – основното направление на износа на Киев – Варшава, заплашва да затвори собствената си граница за втори път, освен ако Брюксел не удължи временните ограничения и не предложи пари, за да гарантира, че нито един от продуктите няма да заседне в Полша.

„Интересите на нашите фермери са от първостепенно значение за нас“, каза полският министър

на земеделието Робърт Телус пред репортери след среща на министрите на земеделието от ЕС в Брюксел във вторник. „Нашите решения не са срещу никого; те са преди всичко за нашите фермери.“

След нахлуването на Русия в Украйна и блокадата на нейните черноморски пристанища миналата година, източните страни на ЕС – Полша, Румъния и в по-малка степен България, Унгария и Словакия – се оказаха залети с безпрецедентни количества украинско зърно.

Причините бяха изненадващо прости: въпреки войната търговията със зърно все още се ръководи от пазара и както при всяка стока, по-евтините неща намират купувачи. 

Украинското зърно е висококачествено и евтино, но само ако се транспортира по море или на къси разстояния

във вътрешността на страната.

Що се отнася до зърното, което влиза в Полша, повечето от него си остава там.

Телус обвини мултинационалните търговци, че пренасят украинско зърно през границата и го продават на местни посредници като мелници и производители на фуражи. Полските фермери от своя страна видяха, че търсенето на собствената им продукция намалява.

„Временната забрана (до 15 септември) беше абсолютно необходима, защото тези страни нямаше да издържат на натиска“, каза Януш Войчеховски, полски еврокомисар по земеделието.

Други виждат нещата по различен начин.

Висши украински служители разкритикуваха ограниченията, като президентът Володимир Зеленски каза, че всяко разширяване на ограниченията е „абсолютно неприемливо и откровено неевропейско“.

Нашата позиция е ясна: блокирането на (украинския) износ по суша след 15 септември, когато изтичат съответните ограничения, е

неприемливо под каквато и да е форма, каза Зеленски

в публикация в Telegram в понеделник вечерта.

Раздразнението на Зеленски последва седмица, в която руският президент Владимир Путин прекрати Черноморската инициатива за зърно, наложи отново морска блокада и започна серия от въздушни удари по крайбрежните пристанища на Украйна. Съгласно споразумението за зърно с посредничеството на ООН Украйна е изнесла 33 милиона метрични тона зърно за световните пазари през последната година. Сега, когато реколтата се прибира, този маршрут е затворен.

Много страни от ЕС, включително Франция, Германия и Испания, подкрепят позицията на Украйна. 

Това не е концерт по желание,

при който избирате каквото ви харесва, взимате пари от Брюксел, но в същото време затваряте границата“, каза германският министър на земеделието Джем Йоздемир, добавяйки, че единственият участник, който печели от действията на Полша, е Русия, тъй като се стреми да изтласка Украйна от световния пазар на зърно.

Настоящите ограничения трябва да изтекат на 15 септември – месец преди Полша да отиде на урните, за да избере ново правителство.

Тъй като фермерите са ключови избиратели, сегашното дясно правителство е категорично, че няма да позволи украинското зърно да бъде внесено на негова територия.

Брюксел не зае позиция по отношение на полската заплаха, като вместо това избра да улесни преговорите при затворени врати между петте страни от ЕС и Украйна.

С колебанието на Комисията Литва предложи пренасочване на износа на украинско зърно през Полша към нейното балтийско пристанище Клайпеда и четири други пристанища в Естония и Латвия.

Но всеки километър увеличава цената на транспорта,

което прави украинската продукция по-малко конкурентоспособна на световния пазар. Освен това има логистични разходи за разширяване на железопътния и складовия капацитет и никой – най-малкото Варшава – не иска да плати сметка, която може да достигне стотици милиони евро.

Телус каза, че ако Брюксел или други страни от ЕС искат да субсидират транспорта на зърно през Полша, те са добре дошли да го направят.

„Европейската комисия винаги има финансиране за толкова много различни неща, така че може да намери пари и за субсидиране на транспорта“, каза той. „Полша е голям поддръжник на подпомагането на Украйна — не мисля, че някой се съмнява в това. Но тази подкрепа трябва да бъде разпространена във всички страни, не само в Полша и [други] гранични страни.“

Големият въпрос, надвиснал над Телус у дома, е

кой всъщност е внасял украинско зърно в Полша

– като се носят слухове, че висши служители на полското правителство са насърчавали компаниите да се възползват от по-ниските цени и да внасят нещата в страната. 

При встъпването си в длъжност през април Телус каза, че ще публикува списък с компании.

Той все още не го е направил, което подклажда опасенията, че списъкът може да постави в неудобно положение управляващия лагер преди изборите.

Ян Мария Джаковски, член на полския Сенат, миналата седмица призова Телус да спази обещанието си. „Разкриването на този списък е ключът към разбирането на тази ситуация“, каза той. „Ако е така, както предполагат появилите се коментари, тогава имаме работа с един от най-големите скандали в Полша през последните години.