Исландия – островът, пренесен на Земята от друга галактика

Водата във всяка агрегатна форма е в пищно изобилие, гори почти няма

Ако искате да срещнете непокорена, мощна и омагьосващо красива природа – идете в Исландия. Вече 20 милиона години там не могат да съберат вулканичните камъни, пръснати навсякъде. Островитяните са малко повече от жителите на Пловдив, а територията е почти колкото на България. Някои места приличат на късчета от рая или от ада, стига той да е плашещ, но великолепен като тях.

За чужденците, които не печелят месечно по 5000 евро, по-плашещи са цените в Исландия. Една вегетарианска супа струва 39 лева, порция агнешко 80 лева, сандвич със сирене 38 и т.н. Но тези числа изчезват, когато застанеш до водопад със сила от Сътворението, която е в състояние да завърти планетата все едно е билярдна топка.

Един от най-младите острови на земята ни посреща от пистата на Кефлавик с дъжд, силен вятър и към 12 градуса температура. Малко след средата на август леденият остров е зелен, а поляните са пълни с цъфнали глухарчета. (В същото време разположеният наблизо и наречен „зелен“ остров Гренландия е скован от лед.)

Трябва от паркингите до летището да намерим автомобила, който наехме и застраховахме още от България, за да стигнем най-напред до първата спирка – къщата в Рейкявик. Дали са ни код, който като го наберем на фирмения автомат, ще отвори кутията, в която е ключът за колата. Чисто и просто и струва 1570 лева за пет дни, без бензина.

Исландия често я наричат страна на огън и лед. Според мен обаче по-срещани са другите стихии – вятърът и камъните. Вятърът например държи исландските знамена винаги опънати или поне трепкащи. Блаженство е, когато го няма.

Не съм виждала друго място на света с толкова много реки – малки, като току що появили се поточета, залутали се нанякъде през полето, средни и големи реки, огромни езера, каквото е югозападното Тингватлаватн, към което е и паркът Тингветлир. Този леден остров буквално плува във вода, стремейки се да остане на повърхността.

И тъй като под него земята ври, готова да образува поредния вулкан или да събуди някой заспал, подземните реки понякога избухват като гейзери. Първо започват да пускат пара като от чайник, а след това – БУФ – и над земята полита горещ естествен фонтан с температура 80-100 градуса, около който стотина души снимат, дочакали момента.

Фактът, че почвата почти липсва в Исландия, е видим – тук има предимно полета с базалтови камъни и мъх между тях, поляни с естествени треви и поддържани от животновъди ливади. Обработваема земя не се вижда, пък и няма как – тя е едва 0,07% от цялата земя на острова. Тук-там, но рядко, се срещат оранжерии, които дори през деня светят от изкуствените светлини вътре в тях. Вероятно се отопляват с гореща вода – така както правят хората. Тук нямат нужда от въглищни мини, природата осигурява вода за отопление и къпане и вятър за електричество.

Исландия е Едем за овцете, конете и кравите. Една от най-честите гледки по пътя са необятни ливади със само десетина овце, загубили се във високите треви. Те нямат врагове, най-големият хищник тук е полярната лисица. И крадци липсват. По цял ден овцете неуморно се трудят пасейки, оставени на свобода сред богата трапеза с различни треви. Под въпрос е дали някой ги прибира през нощта или спят под звездното небе. Работата им очевидно е да ядат, да се движат и да дебелеят. Защото тук всички стопански животни са добре закръглени, поне по това време на годината. Кончетата са лъснали косъма и издули корема – съвсем дружелюбни и свикнали с хората. Кравите се срещат по-рядко, и макар и да не са „свещени“ на ледения остров, споделят добрата карма да живеят сред този зелен рай.

Фермите за коне са поне толкова, колкото са овцефермите. Красивите животни се ползват за езда от туристи и местни каубои.

Едно от най-смайващите неща на острова са планините – голи, като купчини цимент или пясък, гледани под лупа. Тук-там назъбени от базалтови скали. Някои от тях са със зелена аура от поникналите треви. Най-високата планина е едва 2100 метра. Факт е обаче, че всички планини, които видяхме, са обезлесени. Впрочем горите са 1% от площта на острова. В подножията на възвишенията понякога се виждат ниски дръвчета, очевидно посадени от хора. Хълмовете са като от друга планета – необетовани, арктически пустинни. По-късно прочетох, че когато островът се е населил през 8 век от ирландци и викинги, е имал гъсти гори. С течение на времето всички дървета били изсечени.

Столицата Рейкявик

е с население малко по-малко от това на Стара Загора. Най-северната столица в света е със сравнително ниско стоителство, с доста еднофамилни къщи и до десететажни жилищни сгради. Всички те са разделени от големи паркове и добре поддържани поляни. Столицата се къпе в залив на Атлантическия океан, който е като диамантена огърлица на града.

Една от най-големите забележителности е лутеранската църква с трудно произносимото име Халгримскиркя. Тя е кръстена не на светец, както е у нас, а на исландски поет и духовник, живял преди по-малко от 400 години. Прилича на много неща – на ледник, на тръбите на орган, на кораб и т.н. Вътре действително има орган, който се ползва, а музиката се разнася до върха, до който туристите се качват с асансьор, за да направят панорамни снимки на града.

Главната и най-посещавана заради магазинчетата и заведенията улица на Рейкявик приветства ЛГБТ обществото с изрисувана дъга. Знамето на ЛГБТ се вее на много места из страната като символ на толерантността на този весел, свободолюбив и отзивчив народ. По този повод трябва да кажем, че тук е рядкост да се краде, бие или, не дай Боже, убива. Нашите хазяи например не ни чакаха, за да ни връчат ключа за наетата къща за гости. Те просто го оставяха под камък до входа или под саксия – все на „много скришни места“. Когато си тръгвахме, връщахме ключа в същия тайник.

В така наречения „Златен кръг“ от забележителности в Югозападна Исландия е

водопадът Гълфос

Това е стихия, на чиито път никой не би искал да стои. Милиони кубици вода се стоварват и юрват като диво стадо бизони надолу, яздени от исландския бог на водата. Гледката е хипнотизираща и колкото и да снимаш, не можеш да хванеш боботещия тътен на цялата тази недокосваема материя, лудата скорост на разпенените потоци, лекотата, с която се хвърлят надолу, спокойствието, с което поемат по равното.

Ако видите червено възвишение, може спокойно да си направите заключението, че там е имало вулкан. Червена бе земята и при избухналия преди 6500 години

вулкан Керит

На дъното му имаше малко езеро с бликнала след вулкана вода. Приличаше на изумруд, блещукащ в червената чаша на Исландия. Дълбочината на езерото е респектираща – 55 метра.

Строкур

се нарича гейзерът, който засега е по-активен от самия Гейзер, дал съществителното на бликащите нагоре горещи води. Гейзер и Строкур са един до друг, но докато първият вече изригва когато му хрумне и нарядко, вторият изхвърля вода на 15-на метра височина през 5-7 минути. И когато вятърът вилнее, запраща горещата вода към туристите, които надават възторжени писъци.

Паркът Тингветлир

е най-известен с браздата, която показва къде границата между Североамериканската и Евразийската тектонски плочи. Мястото е превърнато в облицована с дървени дъски пътека, по която туристите като изминат около четиристотин метра стигат до поредния водопад.

Има обаче един

друг водопад – Скогафос,

който е като рисунка от приказка. Впрочем точно пред него е записана сцена от първата целувка на Денерис и Джон Сноу от „Игра на тронове“. Водопадът продължава в живописна река, над която при слънчево време, каквото имахме късмета да случим, свети дъга. Отстрани има стълби, които отвеждат почитателите най-отгоре, откъдето идва реката, за да припадне надолу.

Друг пейзаж е като снимка от космически апарат, изпратен някъде отвъд нашата галактика.

Черният плаж

на океана бе нещо като нищо на света. Тук преди няколко години Миро бе избрал да направи официалното видео на песента „Печат от моята душа“.

Крайбрежните скали на Югозападна Исландия често наподобяват зъби на дракон, колони на замък, пещери на богове.

Казват, че исландците вярват в елфи, които живеят около тях и се показват в редки случаи, колкото да затвърдят вярата. Когато човек гледа забулените с разкъсани облаци възвишения, кротките овце, които често спират да се огледат и ослушат, припкащите да ги погалиш коне, чистите води на криволичещите рекички, затревените покриви на малки къщурки … си казва, че тук ако няма елфи, то поне има природни духове, които закрилят този чуден свят.

Тук е снимано и началото на филма „Ной“ с Ръсел Кроу. В сериала „Викинги“ Флоки бе този, който откри Исландия и реши да създаде идеалното общество на тази земя, но, уви, не успя.

И накрая стигаме до

Синята лагуна

– един голям изкуствен басейн с топла към 39 градуса вода. Прекрасно е да вали и ти да си вътре в белите води на лагуната. Ако се потопиш под вода и се опиташ да видиш краката си, не само че няма да успееш, но може да си увредиш очите.

Билетът за Синята лагуна струваше 84 евро. Сумата плаща достъп до шкафче, душ, а вътре в басейна един безалкохолен или леко алкохолен коктейл, получен от плаващи барове, и маска за лице. С нашите, закупени още от България билети, можехме да влезем от 15 часа нататък, докогато решим. Останахме два часа и се измъкнахме преяли със силиция във водата.

След 5 дни в Исландия, в една ранна сутрин поехме към Кефлавик. Искахме ли да останем още 5 или 55 дни тук? О, да! Можеше да видим Северното сияние, да се научим да произнасяме най-дългата исландска дума vaðlaheiðarvegavinnuverkfærageymsluskúraútidyralyklakippuhringur. Но пък за какво ни е. „Колкото – толкова“, си казахме като в онзи филм с Джак Никълсън и се отправихме първо към педантичните англичани, а после към Стария континент и една бедна, източна, недисциплинирана, уморена от кавги, кражби и глупости чудна страна.