Преработвателите на слънчоглед могат да затворят без внос от Украйна

Брюксел не е склонен да удължи след 15 септември забраната за внос на селскостопански стоки от воюващата държава, но браншът се съмнява, че държавата може да предприеме мерки, които да изкривят пазара

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България заяви днес на пресконференция, че ако забраната за внос на слънчоглед от Украйна продължи и след 15 септември, предприятията или ще спрат производството си или ще ограничат капацитетите. Ако вдигнат изкупните цени на суровината по-високо от това да са на нулева печалба, ще фалират. За съжаление нямат възможност да ангажират мощностите си в преработка на други маслодайни култури, защото такива или няма или се отглеждат върху малки площи.

Причината производителите на олио, шрот и белен слънчоглед са в тази критична ситуация, е в това, че българските земеделци, които все още държат миналогодишна реколта, не продават с надеждата цената да се увеличи. В страната в момента има около 600 хил. тона слънчоглед реколта 2022 г., която се обезценява заради загуби от съхранението и бракуване.

Възможно е обаче изкупната цена да се срути още

и тогава стопаните могат да отчетат катастрофални загуби, предположиха от сдружението. Участниците припомниха, че само преди две години слънчогледът се е изкупувал на 500-600 лева за тон и това е била нормалната цена.

Преработвателите могат да внесат слънчоглед от други европейски държави извън Украйна, но проблемът е, че количествата ще са недостатъчни.

От друга страна

новата реколта слънчоглед е далеч по-слаба от миналогодишната

и очакваното национално производство няма да достигне в никакъв случай прогнозните 2 милиона тона, а ще е по-малко. На места средните добиви от декар са паднали на 100-150 кг от декар по първоначални данни при 230 кг през 2022 г.

Украйна ще произведе тази година към 14 млн. тона слънчоглед, които най-вероятно ще бъдат преработени от тамошните предприятия. Навън ще бъдат експортирани вероятно само към 1 милион тона.

Воюващата страна винаги е налагала експортна такса на слънчогледа. Дори когато през юни миналата година паднаха митата на ЕС за украински селскостопански стоки (с цел да се помогне на държавата), като се изиска от Украйна да свали своите експортните такси, все пак за слънчогледа се запази такса от 10% именно защото се предпочита стоката да бъде преработена вътре, отколкото да се изнася.

Българските преработватели не могат да бъдат конкурентни на колегите си от Украйна,

особено в условия, при които има забрана за внос на украински слунчоглед.

На срещата между производители и преработватели в министерството на земеделието миналата седмица се е подразбрало, че Брюксел не желае да удължи срока на забраната. От сдружението обаче се опасяват, че българските власти могат да продължат да изкривяват пазара, използвайки други лостове.

Според председателя на сдружението Яни Янев и участващите в пресконференцията членове на организацията Юлиан Стефанов, Георги Койнов и Даниел Денчев,

в момента цената на слънчогледа на пристанище Варна е 800 лева за тон.

Това е международната цена, която дават най-големите световни търговци, които оперират и у нас. За пример, че цената на маслодайните семки не се държи изкуствено ниско у нас, бе съобщено, че по актуални данни в Унгария стоката се котира на 340 евро за тон.

От сдружението съобщиха, че от 2015 г. насам преработвателите са започнали да увеличават капацитета на предприятията и към момента той е достигнал 4 милиона тона. За разлика от други държави в Източна Европа, инвеститорите са български, а не международни компании.

Въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна не е оказала положително влияние върху изкупните цени на слънчогледа, казаха преработвателите. По техни данни те са се срутили допълнително със 100-150 лева за тон.

Leave a Comment