Университетът Вагенинген в Холандия създаде Ферма на бъдещето

В нея се прави сеитбооборот с 8 култури, през зимата излишната вода се събира чрез дренажи в „мехур“ под почвата, садят се на ленти цветя, за да има храна за насекомите

Намирам се във Фермата на бъдещето на университета Вагенинген, където очаквах да видя роботи и може би дронове, летящи отгоре, разказва репортер на Би Би Си.

Но в един ярко син ден ръководителят на проекта Вейнанд Сукел сочи към ивиците с култури в полетата.

Той казва, че обикновено в Холандия те просто ще бъдат запълнени от монокултура като царевица или пшеница.

Тук, в Лелистад, обаче, учените експериментират с различни селскостопански методи, включително разнообразие от култури,

с осем различни култури, засети тук в различни периоди, включително пшеница, лук, картофи и боб.

„Ние знаем, че разнообразието на културите работи“, казва г-н Сукел, който добавя, че те също използват покривни култури, за да помогнат за подобряване на почвата и биоразнообразието. „Това е по-ефективно използване на водата, има по-нисък риск от вредители, има по-високо биоразнообразие, по-добро е за почвата и дава по-високи добиви.“

Световното население се очаква да достигне близо 10 милиарда души през 2050 г., според ООН. Г-н Сукел и колегите му разработват системи за устойчиво земеделие, за да гарантират, че има достатъчно храна за нарастващото световно население, като същевременно работят за намаляване на въглеродните емисии.

Университетът започна Фермата на бъдещето преди четири години, след като видя намаляване на биоразнообразието поради изменението на климата. „Чудехме се дали е възможно да проектираме селскостопанска система с високо производство на храна с нулево използване на енергия от изкопаеми горива, без увреждане от пестициди и която е устойчива на обилни валежи или много дълги сухи периоди.“

Нидерландия е вторият по големина износител на селскостопански стоки в света.

Включително с животински продукти, този износ се оценява на рекордните €104,7 милиарда ($114 милиарда) през 2021 г., според Wageningen Economic Research (WUR) и Statistics Netherlands (CBS).

Производството за такъв голям експортен пазар обаче оказва голям натиск върху околната среда на нацията.

Така че г-н Сукел и неговият екип са фокусирани върху устойчивото производство. „Трябва да регенерираме почвите и да регенерираме биоразнообразието. В момента навсякъде по света има широкомащабно и равномерно земеделско производство, което е много интензивно и убива почвата.“

Едно от техните решения

за борба със сухото време е създаването на дренажна система,

която събира излишната вода и я изпомпва под земята. „През зимата имаме твърде много вода. Сега цялата вода капе в почвата и се улавя в дренажната система. Имаме голям воден мехур под земята.“

Във Фермата на бъдещето има ленти с многогодишни цветя, за да се гарантира, че има храна и подслон за насекомите. „Ако съберете всичко едновременно или засадите всичко едновременно, това е екологична смърт. Те не могат да оцелеят.“

Фермата на бъдещето, която демонстрира своите изследвания и знания пред компании и организации по целия свят, инвестира в технологии, за да помогне на производството си да бъде по-силно и по-устойчиво. Това включва технология, която разпознава плевели.

„Вместо да пръска всичко с еднакви дози,

машината разпознава плевелите от културното растение

и напръсква хербицид върху тях“, казва г-н Сукел.

Той обаче уточнява, че за фермерите може да бъде предизвикателство да инвестират в технологии поради високите разходи. „Например, една от по-големите машини за събиране на картофи струва 500 000 евро (430 000 паунда) и се използва само четири седмици в годината.“

Холандското правителство също така разкри радикални действия за справяне с екологичните щети, очертавайки амбициите си да намали наполовина своите азотни емисии до 2030 г. Един от начините е чрез настояването за намаляване на броя на добитъка с една трета, предизвиквайки национални протести от фермери.

В югозападната част на Холандия Джейкъб ван ден Борн е трето поколение фермер, който произвежда основно картофи, но също така захарно цвекло, пшеница и ечемик, както и малки култури като пащърнак и сладки картофи на 900 хектара земя. Освен че продава у дома, той изнася и за страни като Англия, Германия, Белгия и Франция.

Ван ден Борн започна да инвестира в по-голямо разнообразие от култури, когато забеляза, че качеството на почвата се влошава. Привърженик на прецизното земеделие, той се обърна към GPS технологията, за да измерва, анализира и изследва своите култури възможно най-ефективно, за да постигне по-висок добив.

Той е инвестирал в

технология за сканиране на почвата,

която му позволява да картографира и документира всеки квадратен метър почва. „Това ми дава възможност да подобря потенциала на почвата и да предвидя кои са добрите места и да поправя другите.“

Той също използва сензори и инфраструктура за данни.

„Похарчил съм около 1 милион евро за такава инвестиция, но имам правило – не инвестирайте в нови играчки, преди старите да са изплатени.“

Той казва, че ключов фокус за следващата година е напояването с променлива скорост, което осигурява предварително планирани нива на вода в контролирано време. „Това е напояване при поискване. Не можем да контролираме времето, но едно нещо, което наистина може да се измери, е времето. Ако няма дъжд, можем да добавим вода.“

Г-н ван ден Борн също е инвестирал сериозно в управлението на заболяванията. „Имаме множество метеорологични станции, които наблюдават метеорологичните условия и могат да изчислят кога реколтата може да бъде атакувана. След това защитаваме точно преди този момент.“

Той казва, че инвестира в AI (изкуствен интелект), за да помогне за предоставянето на отговорите в бъдеще. „Например, задавайки въпроси като дали има проблем в полето, можем да се опитаме да го разберем с AI.“

„За мен фермата на бъдещето е свързана изцяло с данни, изкуствен интелект и обучение.“

Мейно Смит, който управлява органична ферма и е написал докторската си дисертация за устойчивостта на холандското земеделие от 1950 до 2015 г., е загрижен, че „холандското земеделие в момента не е устойчиво“.

„Технологиите имат отрицателно въздействие върху околната среда; колкото повече технологии използвате, толкова повече те създават отрицателно въздействие върху околната среда“, казва той.

„Големите машини са много лоши за почвата и консумират много енергия. Технологиите не са решение. Имаме нужда от намалено потребление на енергия, комбинирано с технологии и труд.“

Гледайки напред в бъдещето, фермерите разбират, че трябва да бъдат по-адаптивни поради изменението на климата, казва г-н ван ден Борн. „Ние произвеждаме по-ефективно с по-нисък екологичен отпечатък; това не е само количество, но и качество.“

Като много фермери, той изпитва натиск. „Доста е страшно, но по-малко от 1% от световното население изхранва останалите. Това е доста важна работа.“