БАК иска работна група да създаде механизми за силни позиции на родните производители на вътрешния пазар и при износ

Като лоши практики, които трябва да се прекратят от аграрната камара посочват продажбите на плодове и зеленчуци по пазарите от фиктивни земеделски производители, липсата на контрол при вноса на грозде и на пчелен мед

Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни, пише днес в своя позиция Българската аграрна камара (БАК). Тя е изпратена до акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Камарата, която представлява над 10 хиляди земеделски производители от всички сектори, предлага правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и натиск, които земеделците усещат.

„В последните години българските производители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти, и други изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията„, пише в позицията.

В писмото си БАК предлага създаване на работна група с участието на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, представители на Българската аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при международната търговия с българска земеделска продукция. 

От Българската аграрна камара дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата на доставки като продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по пазарите с картончета за земеделски производители, издадени за 5-10 дка зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.

В същото време при търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.

БАК изтъква също липсата на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава по всички възможни пазари. Според камарата се внася десертно грозде с документи на винено, което се продава без издаване на касов бон. Гроздето внос от Северна Македония, Румъния и Гърция е с по-ниска цена, тъй като там е субсидирано за разлика от българското.

Липса на контрол има и при вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и трети страни. За последните 4 години вътрешнообщностните доставки и вносът от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42 на сто от произведените количества в страната, пише още в писмото. 

От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС, затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни.