На 9 октомври на 46 г. умира Г.С. Раковски, човекът-огън

На 9 октомври 1967 г. умира от туберколоза в Букурещ Георги Стойков (Сава) Раковски. Отива си сравнително млад, на 46 години. Животът му обаче е изобилие от действия, дълбок разум и сърце, в което гори жив огън.

Георги Раковски, сякаш знаейки колко много неща трябва да свърши в живота си, започва да учи освен български, и гръцки език в килийното училище на родния Котел, още когато е бил около десетгодишен. Като тийнейджър, въздейства на Васил Априлов да замени гръцкото си име с българско.

Когато е 16-годишен заминава с баща си – търговецът и занаятчия Стойко Попович, за Цариград, където учи в известно гръцко училище. Но сърце не трае – влиза в българската борба за църковна независимост.

На 20 години вече е в Браила, където подготвя бунт, докато е учител по гръцки и френски език. Преди да го арестуват, драсва към френския Марсилия, където остава година и половина.

Връща се в Котел и заедно с баща си влизат в цариградски зандан, наклеветени от българи пред турските власти като бунтари. От 1845 до 1848 г. те са в затвора, който не само не пречупва младия Раковски, но му дава още причини да стане първия български идеолог на освободителна революция в България. Така че именно Раковски разпалва огъня за свобода в по-будните българи.

Когато е на 33 г. Георги създава българска чета, с която броди в източна Стара планина.

Междувременно успява да разгърне и литературната си дарба с поемата „Горски пътник“.

Много са вестниците, които издава в чужбина Георги Раковски, а най-известният е „Дунавски лебед“, отпечатан в австрийската империя.

От Русия до Гърция през Молдова, Румъния и Сърбия, Раковски непрекъснато е в движение.

През 60-те години на 19 век Раковски се бори успешно срещу организираното от Русия преселване на българи от Видинско, Белоградчишко и Ломско в руски земи. В „Дунавски лебед“ той пише десетки статии срещу обезбългаряването на района и така успява да спре пъкления план на Русия, а народът да изгони руските агенти.

В Белград Раковски пише статия срещу англичаните, които издевателстват над индийския народ. Тази статия, написана на български и френски език, се припечатва от много европейски издания, стига и до Индия. Затова днес на субконтитента има 12 училища, които носят името на Раковски и показват умението на индийците да ценят и благодарят. Училище с името на Раковски има и в Румъния.

Георги Раковски създава Първата българска легия, която трябва да воюва срещу поробителите. Опитва се да обедини балканските народи заедно да постигнат освобождението си. В края на живота си е убеден, че в България трябва да се формират тайни революционни комитети, които да събудят българите за освободителна борба. С тези идеи си кореспондира с Васил Левски и е щастлив, че е намерил съмишленик.

Той не доживява свободата, но през целия си живот я вижда и чертае пътя към нея.

Цитати:

• Нашата свобода от нас зависи

• Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа… 

• Всякога Русия ни е лъгала.