Гл. ас. Г. Пасев, ИЗК „Марица“: Вирусът ToBRFV при доматите е стабилен, лесно се разпространява, трудно се унищожава

Най-сигурната борба срещу него е създаването на устойчиви сортове

Гл. ас. д-р Ганчо Пасев е вирусолог, участвал в няколко значими европейски проекти за опазване на биологичното наследство. Той работи в Института по зеленчукови култури „Марица“ от 2007 година. Д-р Пасев е сред най-запознатите с вируса на кафявото набраздяване по плодовете на доматите (ToBRFV), който все по-често се среща у нас. Сравнително непознат у нас, този вирус може да нанесе огромни стопански щети, а борбата срещу него изглежда загубена заради силната му устойчивост и лесното му пренасяне.

Д-р Пасев, кога за пръв път в България е установен вирусът на кафявото набраздяване по плодовете на доматите (Tomato brown rugose fruit virus – ToBRFV), наричан накратко „рогозният вирус“?

През 2021 г. рогозният вирус е открит за пръв път в Северозападна България, някъде в района на Мездра, в оранжерия от 500 квадратни метра. Това е официалното съобщение. Щом има съобщение за едно място, съвсем логично и нормално е вирусът да го има и на други места. Въпросът е дали огнищата се идентифицират и локализират. И след това дали се унищожават там, където са открити. Появиха се съобщения, че ToBRFV е внесен в България и чрез разсад от Гърция.

Защо производителите на домати се притесняват силно от този вирус? Вярно ли е, че е почти невъзможно да изчистиш конкретно поле или оранжерия от розогния вирус?

Наистина е трудно да се справиш с ToBRFV, защото вирусът е много стабилен. Има стабилна частица, която издържа на висока температура и въобще на въздействието на околната среда подобно на другите вируси от същата група. За да убием вируса, трябва

да го загреем до 90-95 градуса минимум за 10 минути.

В природата няма как това да се случи, защото от слънцето не може да се постигне такава температура. Вирусът е механично преносим, тоест чрез контакт между болно и здраво растение, или при ръчни операции при отглеждането на доматите – котучене, навиване, привързване на растенията. Също може да се предаде и чрез заразени растителни остатъци в почвата и чрез водата. Всички тобамо вируси са изключително лесно приносими. Не трябва да се подценяват и бомбусите, които се ползват като опрашители в оранжерии с домати.Те също спомагат за пренасянето на ToBRFV от болни на здрави растения чрез прашеца.

Какво го убива?

Убиват го препарати като белина или солна киселина (HCl). Има протоколи за дезинфекция на семената. За да ликвидираме вируса или максимално да изчистим семенната проба, е необходимо да третираме. По мои лични наблюдения най-добре се справя солната киселина. Стандартно се използва тринатриев фосфат 10%, но практиката ни е показала, че това не е най-ефективния начин. 20% солна киселина е най-доброто средство. Принципно, когато купуваме семена, те трябва да са придружени от фитосанитарен сертификат, който гарантира, че са чисти от болести.

Как се процедира, ако рогозният вирус се открие в оранжерия?

Когато се установи заразен посев, болните растения трябва да се оскубят, да се сложат в чували и по възможност да се изгорят. Ако не могат да се изгорят, чувалите, които трябва да са дебели и плътни, се закопават. Не е добре да се местят на по-големи разстояния, защото по този начин се разнася инфекцията.

Като допълнителна стъпка е възможно е да се извърши пропарване на почвата заради части от кореновата система, които са останали в земята. Има специални машини за това и при всички положения е по-добре да се направи пропарване, отколкото да не се направи.

Вариантът болните растения да се изхвърлят на бунището е лош и опасен.

Когато се колтучат доматите, колтуците не трябва да се хвърлят на земята. Необходимо е да се събират в плътни полиетиленови торби и да се изгарят.

Ако някой реши да си прави компост от заразените растения, рискува да зарази други култури, които отглежда. Още по-неблагоприятно е, ако компостът се продава.

Необходимо е да се дезинфекцират металните части на оранжерията, защото при допир на болните растения до тях, вирусът остава по металната повърхност. Това става чрез измиване с перилен препарат.

За да изчистим вируса от оранжерията, ротацията на култури е задължителна. Ако сме отглеждали домати и други растения от семейство Картофови, на следващата година е добре да засадим култури от друго семейство.

Плевелната растителност от семейство Картофови също е преносител на вируса, например Черно куче грозде, и трябва да се унищожава.

Какви хигиенни мерки трябва да се спазват?

Инфекцията се разпространява по много незабележими за простото око начини.

Необходимо е да се спазват фитосанитарни мерки. Те изискват работниците да носят ръкавици и облекло, което да обличат при влизане и събличат при излизане от оранжерията; да дезинфекцират обувките си с разтвор на белина на входа на оранжерията при влизане и излизане; често да измиват ръцете си със сапун; да дезинфекцират инструментите, с които работят. Дезинфекцията може да е с обикновен перилен препарат, с който да измият това, което е полепнало по инструментите. Трябва да се измива и дезинфекцира амбалажът.

Възможно ли е чрез амбалажа да се пренесе инфекцията?

Със сигурност. Фермерът бере заразената, но все още безсимптомна продукция и я отнася с каси до търговеца. Търговецът складира някъде касетките, а после ги връща на друг производител – тоест става размяна. Ако производителят, който е получил инфектираните касетки, не ги обработи с препарат преди да ги използва, и неговото стопанство пламва.

Има и други вирусни болести по зеленчуците, но за тях не се говори. Защо рогозният вирус изглежда толкова опасен?

Срещу другите вирусни болести по доматите имаме създадени устойчиви сортове –  за доматената и тютюневата мозайки. Краставичната мозайка пък се пренася основно с въшки, така че там можем да се борим с въшките. Докато при рогозния вирус нямаме все още устойчиви сортове разпространени в практиката.

А дали в природата има ген за устойчивост срещу този вирус?

Да, има съобщения, че подобна устойчивост се среща в диви видове домати. Аз участвам в един проект с акроним Harnesstom. Една от целите на този проект е свързана с идентифициране на източници на устойчивост на рогозния вирус. По тази тема работим с колеги от Испания и Израел, които имат по-добър напредък, тъй като разполагат с богата колекция от диви видове.

В един от тях – Solanum habrochaites, е открит ген за устойчивост.

Нашите изследвания са изключително върху културни видове. За съжаление в тях не сме открили стабилна устойчивост. Открили сме наличието на един стар ген на устойчивост на доматената мозайка. Той проявява донякъде толерантност, но впоследствие пак забелязваме симптоматика. Това не е добре, защото така или иначе вирусът системно се намножава в растението и по-късно навлиза в плодовете и в семената.

ИЗК Марица участваше в друг международен проект свързан с домати и пипер. С какво е полезен той?

Този проект се казва G2P-Sol. ИЗК участваше с няколко култури – домати, пипер и картофи. Идеята на този проект беше да се даде възможност разнообразието от генетични форми от основните култури от сем. Картофови (домати, пипер, патладжан и картофи) в генбанките да бъде характеризирано, каталогизирано и достъпно за използване.  В тази връзка бяха направени фенотипиране и генотипиране, за да се отсеят уникалните образци, т. е. да се направи така наречената представителна колекция. В тази колекция всеки образец е с характерни агрономически и биохимични характеристики, устойчивости на болести и т.н. , за да може след това онези, които се интересуват – изследователи, селекционери и други да ги използват за създаване на нови сортове и линии с подобрени характеристики.

По проекта G2P-Sol бяха на разположение общо над 60 000 образци от четирите култури предоставени от 19 партньора по проекта. Сред тях се отличават големи генбанки от Тайван, Израел, Германия, Холандия, Испания. За всяка една от културите – домати,  пипер, патладжан и картофи – беше направена по една представителна колекция от около 450 генотипа. В нея има образци от цял свят.  В представителната колекция от домати влязоха 18 наши образци. Тези образци се съхраняват от ИЗК Марица и ако някой желае семена от тях трябва да се обърне към института.

18-те български сорта са интересни, защото са местни форми. Нашата генплазма е силна във вкусовите и сензорните качества, и не толкова в устойчивостите.

Значи кой да е селекционер не може да мине без щипка вкус от български ген?

На всички е известно, че вкусът на доматите, купени от супермаркетите не е най-добрият. Обикновено хората, които искат да си купят вкусни домати, ходят на пазарите, където продават дворни зеленчуци.

Най-големият недостатък на вкусните български сортове не е ли това, че са силно уязвими на болести?

Да, има такова нещо. Ще спомена отново проекта Harnesstom. Една от задачите, както вече споменах, в която ИЗК участва, е за пресяване на генплазма от домати за намиране на устойчивост към рогозния вирус. Друга част от този проект, в която също участва ИЗК е посветена на

селекцията на домати, с участието на гражданите.

Тук си партнираме с колеги от Италия и Испания. Ние сме се заели с предпочитания от българите розов домат тип биволско сърце, тъй като той е податлив на вирусни болести и лесно се напада от доматената мозайка. Една от целите ни беше да го направим устойчив на това заболяване. Идеята ни е да запазим формата, цвета и вкусовите качества като добавим и устойчивост на доматена мозайка. Имаме вече напреднали поколения. Надяваме се скоро да ги стабилизираме, така че да можем официално да пуснем на пазара този сорт.

ГМО ли ще създавате?

Нашата работа няма нищо общо с ГМО. Това е естествен процес. В него сме заменили естествено опрашване с изкуствено под наш контрол. Взимаме прашец от сорт, който притежава устойчивост на доматената мозайка и с него опрашваме цвета на домата, който не притежава тази устойчивост. Става бавно, но това е класическият подход. За да ускорим процеса, ползваме т. нар. „маркерна селекция“. След като направим тази кръстоска в следващите поколения следим кои от растенията носят тази устойчивост и работим само с тях.

Благодаря за отделеното време!