Честваме аскета защитник на семейството свети Мина

На 11 ноември почитаме свети Мина като покровител на семейството. Името му означава „месечина, Луна“.

Известен Чудотворец Свети Мина е защитник на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджули и други зли сили.

Най-важното на този ден е семейството да бъде заедно, да седнат членовете му на обща трапеза. Празникът се пада в средата на т.нар. Вълчи дни (от Архангеловден до Коледни Заговезни), когато се яде месо и се заговява преди идните пости. Затова на трапезата се сервират любими на семейството храни, меси се обреден хляб, за децата се правят сладкиши. Пие се вино, пали се свещ и се изказва молитва за здраве, хармония и разбирателство у дома. Споменават се и хора от семейството, които вече не са между живите. Прието е, че и тяхната любима гозба може да се сервира на празничната трапеза, както и да се отправи молитва към тях да закрилят живите си близки.

На този ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория (на латински означава победител), както и Минчо, Минка.