Преди 196 г. се ражда Петко Славейков – „тръбачът на въздишките и ламтенията на народа“

Преди 196 г. на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново се ражда Петко Славейков. За него Иван Вазов казва: „Писател, поет даровит, … Славейков пренесе като твърд гранит всички бури на една мъчна епоха и служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно вслушан в неговото сладко и громко слово.“

Петко Славейков е неизтощим творец, роден, за да променя всичко, което е събудило интереса му. Като начало той променя собствената си фамилия – Казанджиев – на Славейков, омаян от песента на един славей. възможно е обаче да е взел фамилията на майчиния си род Буюклиеви, която в превод от турски е Славейкови.

Желанието му да се просвети го води в ранната му младост към библиотеките на манастирите, а после и в Свищов, където научава гръцки, за да може да чете световната непреведена на български литература. Още когато е на 17 години той става учител във Велико Търново, а после и в други градове. В гр. Елена работи в първото класно училище, което нарича „Даскалоливница“.

През 1864 г. заминава за Цариград, тъй като е поканен да участва в превода на Библията. Под негово ръководство събралият се екип завършва това дело през 1871 г. Но Петко Славейков не мирува в Цариград. Благодарение на превода на свещената книга, той установява литературния български език, пише по-късно синът му Пенчо Славейков.

Освен с библейския превод, той се заема с издаването на цели 8 вестници и списания, и 60 книги. Там пише и прочутата си поема за злощастната девойка Гергана и либето й Никола „Изворът на белоногата“.

От Цариград заминава за Одрин, за да създаде първото българско училище в града, а оттам се връща в Стара Загора. Участва в Априлското въстание с творчеството си и влиза в затвора. По време на Освободителната война придружава ген. Михаил Скобелев и е свидетел на Шипчинската победа.

Редом с огромното творчество, което оставя, Петко Славейков се занимава активно с политика след Освобождението, като става един от водачите на Либералната партия. През 1880 г. е председател на Народното събрание, а когато партията печели изборите и Петко Каравелов съставя кабинет, Славейков е назначен веднъж като министър на просвещението и втори път като министър на вътрешните работи.

Петко Славейков умира на 1 юли 1995 г. на 67 г. в дома си в София, който се намирал на днешния площад „Славейков“.

Някои от пословиците, събирани от Петко Славейков:

В по-голям град, по-много ум.

В по-голяма вода, по-едра риба (се въди).

В рядък кал камък не върляй.

В каквото се хоро хванеш, такъва игра ще играеш.

В селото на слепите с едно око който е, кмет става.

Ввред та търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами у дома пита ли? — Сал у вас не питах.

Видяла баба иглата на купата, а купата не видяла.