Преди 114 г. се появява Никола Вапцаров – поетът, който остаря само в стих

На 7 декември преди 114 г. в Банско се ражда поетът Никола Йонков Вапцаров. Баща му Йонко е бил член на ВМРО и войвода. Майка му Елена, високообразована за времето си, е учителка и протестантска минионерка.

Фамилията Вапцаров е придобита заедно с вапцарската работилница, която баща му закупува заедно с къщата в Банско, в която се е родил Никола. Като дете той е бил възпитан в любов към Македония от баща си и във вяра в социалната справедливост от руснака д-р Борис Майлер, който живее в дома на Вапцарови до Септемврийското въстание.

На 23 години поетът е пътувал за кратко като машинен техник на кораба „Бургас“, който е плавал до днешен Израел и Египет. Две години по-късно се е оженил за Бойка и е преживял мъката от скорошната смърт на детето им. Играл е в любителски пиеси, работил е като огняр и механик в Кочериново, а после и в София. Възпитан от д-р Майлер в любов към Русия и СССР, той организира и участва в подписки за подписване на договор за съюз между България и СССР в началото на Втората световна война. Арестуван е няколко пъти за това, но след ареста на 3 март 1942 г. не излиза на свобода до деня на смъртта си. Осъден е на смърт, а присъдата е изпълнена на 23 юли 1942 г. Вапцаров умира едва 32-годишен.

Творчеството му е като чист талант, който естествено се спуска като планински ручей по скали. 

Ще бъда стар, ще бъда много стар

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен...