Старата година си отива с кризи, които дават шанс за промени

2023 година си отива някак претоварена от различни кризи, в това число и земеделски. Но си отива и с немалкото добри неща, които се случиха през нея.Ето, дори днес имаме положителната новина, че Съветът на ЕС е одобрил пълноправното членство на България в Шенген по въздух и вода. Щастието не е пълно, защото тировете със стоки ще продължат да губят време по опашки. Но колкото – толкова, засега.

През тази година

имахме двама земеделски министри, толкова бяха и през 2022 г.

Явор Гечев продължи мандата си и при втория служебен кабинет на президента Радев. А можеше да остане и в трето президентско правителство, ако не се беше случило немислимото: създаването на некоалицията.

Ако се върнем в януари тази година, той беше с топъл климат и хладно недоволство към земеделския министър, което набираше скорост. Овощари и зеленчукопроизводители вникнаха в изпратения през ноември 2022 г. Стратегически план (СП) за земеделието и одобрен през декември. Браншовиците видяха, че бюджетите за сектора по еко схемите са намалени спрямо първия вариант на министър Иван Иванов. И освен това са направени така, че да им усложнят максимално живота.

Част от тези проблеми бяха видяни и от парламентарната земеделска комисия, които изпрати към служебния министър над десет препоръки за промени. Те бяха приветствани радушно от Гечев, който ги забрави в чекмеджето.

В края на януари организации от сектор Плодове и зеленчуци дадоха пресконференция, на която си изказаха болките, а някои от

браншовиците призоваха директно Румен Радев да назначи друг земеделски министър.

Но на 2 февруари министър Гечев фигурираше в списъка на втория кабинет Донев-Радев.

През януари Държавната комисия по стокови борси и тържища отчете, че годишното поскъпване на храните е 52%. Но не липсваха и добри новини. Икономическият министър Никола Стоянов бе поредния в последните десетина години, който се ангжира да докара богати саудитци у нас да направят най-голямата кравеферма в страната. (Няколко месеца по-късно той посети Израел и оттам също каза да очакваме инвестиции в … супер кравеферма, разбира се.)

Февруари беше тежък месец, защото започна разяснителна кампания за Стратегическия план. Министерството планираше да си свърши работата на две – на три, като обявяваше един ден за зеделелци от три области. В Пловдив министерските експерти бяха в незавидното положение да отговарят за някои небивалици от плана, а също така и за закъснялата кампания. Един производител на зеленчуци демонстративно напусна срещата в аулата на Аграрния университет, като разбра, че е трябвало да пази плика със семената, за да получи обвързано подпомагане. „Хвърлих го в печката! Откъде да знам какво сте замислили!“, каза той и тъй като усещаше, че е готов да изригне като вулкан, благоразумно си тръгна.

В първите месеци на тази година

слънчогледът на Софийска стокова борса се котираше на 920 лева, а пшеницата на 630 лева.

Все още никой не знаеше, че предстои голямо пропадане.

Случи се и нещо наистина добро през февруари – създаде се Българската аграрна камара.

Отзвукът от събитието бе кратък, защото тогава започнаха протести на производителите на плодове и зеленчуци, а после и на животновъди, които съобщиха, че в страната се внася в големи количества сурово краве мляко, вероятно от Украйна.

На 21 февруари Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) обяви, че е в протестна готовност заради украинския внос на слънчоглед.

През март евродепутатът Атидже Алиева-Вели потвърди, че СП е написан сложно и с прекалено много изисквания към земеделците.

През месец март маслобойните най-после се засрамиха и бутнаха цената на олиото под 4 лева.

Отново през март правителството одобри 213 млн. лв. авансово плащане по украинската помощ и освен това прие чисто имиджова и нищо незначеща декларация, че България е за изравняване на земеделските субсидии в ЕС. Отговор нямаше.

В един нормален ден стана ясно, че „Напоителни системи“ са вдигнали доста цените на услугата по доставка на вода. И не че са много клиентите на държавната фирма, но се изви силен шум. Правителството обеща, че държавата ще поеме 80% от разходите за поливки, което стана факт в края на годината.

След десетки протести заради вноса на аграрни стоки от Украйна на земеделци от Полша, България и Румъния,

комисар Войчеховски информира в края на март,

че са определени 56,3 млн. евро за компенсиране на загубите на фермерите от тези страни. За България сумата бе 16,75 млн. евро.

В края на март НАЗ, заедно с производители от сектор Плодове и зеленчуци, а също и на пчелен мед, изпълни заканите и блокира северните ни гранични пунктове. Земеделският министър отиде на място и се качи на трактор, за да изрази съпричастност. Стачката се повтори и на 7 април. На 31 март избухнаха в протест и лозарите. Природата отвърна като ослани прасковите на Сливен. Същите праскови, за които след няколко месеца Кирил Вътев щеше да се чуди как така всяка година сланата ги удря, стопаните взимат компенсации за 100% пропаднали площи и на следващата година всичко се повтаря.

Малко след Великден България се присъедини към Полша, Унгария и Словакия и забрани украинския внос до 30 юни.

Европейската комисия реагира като Бойко Борисов

– отпусна още пари от кризисния резерв – този път 100 млн. евро. Преди да е свършил април, Брюксел удължи безмитния и безквотен внос в държавите от ЕС от Украйна в знак на солидарност с нападнатата държава.

По-късно през месец май НАЗ обяви, че се отказва от европейската помощ от кризисния резерв (тя беше към 2 лева за декар слънчоглед), но се оказа, че асоциацията не е на концерт по желание и трябва да стане това, което Брюксел е казал.

В края на месец май правителството предложи на ЕК да увеличи тавана от държавната помощ заради войната в Украйна. Той бе 250 000 евро. Около 100 от най-големите животновъдни ферми и оранжерии вече бяха достигнали тавана и останали без помпомагане. Половин година по-късно, въпреки че таванът бе увеличен на 280 000 евро, това инициира поредица от протести да спасяване на българското мляко и българските оранжерийни зеленчуци.

Но през май все още беше тихо и времето ритмично се търкаляше към ноември и декември, а гневът на недоволните растеше като снежна топка.

Към края на месец май се оказа, че със заповед на служебния земеделски министър са

освободени близо 1500 служители както от министерството, така и от фирмите, които са към него.

И това само за 9 месеца управление.

И тогава дойде юни да покаже какво може. В началото на месеца акад. Николай Денков обяви състава на правителството и в него беше Кирил Вътев – производител на месни продукти, дълги години председател на месопреработвателната асоциация, бивш успешен спортист.

Министър Вътев, който по някакъв начин приличаше на Иван Вазов, влезе спокойно във властта и доказа, че е овладян човек, който може да понесе всякакви ругатни както от земеделци, така и от депутати. Той обаче трябваше за кратко време да влезе в огромното законотворчество, свързано със селското стопанство, в недостатъците на СП, да прецени дали недоволството на животновъдите е професионално или политическо, да управлява и подготовката на първите поправки на Плана. И т.н.

Въобще Кирил

Вътев не влезе в тихо море със златен пясък, а в бушуваща ярост с черен флаг,

който предупреждава плажуващите да си останат на брега.

В едно от първите си интервюта министърът показа, че е напипал някакъв релеф на земеделието. Той каза: Ако спре вносът, до две седмици оставаме без плодове и зеленчуци, до три месеца – без месо и млечни.“ Е, и?

Кирил Вътев премина през националния протест на земеделците септември. Той бе предизвикан от спешното гласуване на решението България да не подкрепи удължаването на извънредната мярка за забрана за внос от Украйна. Кирил Петков бе сред инициаторите на това решение, което ядоса фермерите така, както стършел влязъл в пчелен кошер вбесява пчелите.

Внушителният протест завърши с меморандум с няколко точки, които управляващите трябваше да изпълнят.

Общо взето всичко бе изпълнено, с изключение на точката за отпадане на тавана на украинската помощ. Който е в час с политиките знае, че ако ЕК не се съгласи с някое предложение, България не може да върви на „въпреки“.

Председателите на животновъдни организации искаха от Кирил Вътев точно това, но удариха на камък. Имаше взаимни обиди, имаше протести, имаше подозрения на министъра към животновъдите и особено на животновъдите към министъра. Но засега протестите приключиха и ще видим какво ще ни донесе по този сценарий 2024 г.

Вносът от Украйна удари силно стабилността на зърнените производители. Но този остър пазарен обрат и реалността, която казва, че скоро Украйна ще стане редовен член на ЕС и тогава силната конкуренция ще е официална и ще може да вдигне във въздуха много български аграрни бизнеси, накара секторът да се замисли. Нищо не е постоянно и хората трябва да следват завоите на времето – да се огъват с него, вместо да се удрят в стена. За всеки земеделец кризата е шанс за промяна.

Може би ще видим знак за нея през 2024 година. Но нека първо да започне!