170 г. от раждането на Стефан Стамболов

Тачен днес и мразен до смърт, когато е управлявал, Стамболов поставя основите на България след Освобождението

Днес, 31 януари, от 11.00 часа в Пловдив с военен ритуал и полагане на венци ше бъде отбелязана 170-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на Община Пловдив. В тържественото честване ще се включат военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци и членове на комитет „Родолюбие“.

Слово за държавника ще произнесе депутатът юрист Радомир Чолаков. Водещ на церемонията ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.

На 31 януари (12 февруари по нов стил) 1854 г. във Велико Търново се ражда Стефан Стамболов. Той живее само 41 години, но участието му в изграждането на младата нова България, е ярко и фундаментално. В годините, когато Стамболов е бил министър-председател (1887-1894 г.) в страната се изграждат институции, създават се закони и България се самоопределя като държава, която може да кове бъдещето си сама, без да се съобразява с желанията на Великите сили.

Още като млад, циганка му предсказала бъдещето. Тя казала, че го вижда най-отгоре на държавата, но не му спестила, че ще умре на улицата без да доживее до старост. Когато Стамболов паднал от власт, често си припомнял думите ѝ. Виждал и в съня си и убития вместо него финансов министър Христо Белчев. Това пише Крум Благов в книгата си „50-те най-големи атентата в българската история“.

От съвсем млад, Стамболов се включва активно в делата на революционерите в поробена България. След смъртта на Левски, той съживява замрелите революционни комитети. През 1875 г. ръководи неуспешното Старозагорско събрание. По-късно е определен за главен апостол на Великотърновския революционен орган. По време на войната е военен кореспондент и доставя храна на руската армия.

След Освобождението, Стамболов участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.

Преди да стане премиер, Стефан Стамболов е бил депутат от Либералната партия в няколко поредни Народни събрание. 30-годишен е избран за председател на парламента (1884-1886 г.) и като такъв светкавично подкрепя Съединението на България през 1885 г. Участва и на фронта на Сръбско-Българската война в защита на Съединението, нищо че все още е бил председател на Народното събрание.

Невероятният Стамболов е избран за премиер на 1 септември 1887 г. (на 33 г.). Той вече е наясно с желанието на Русия да влияе върху управлението на страната ни.

За младия премиер това е абсолютно неприемливо. Той застава на страната на контрапреврата срещу княз Александър Батемберг, свален заради интересите на Русия. Това се случва още преди да е станал премиер. Благодарение на него, князът се завръща, макар и за кратко, но после „доброволно“ се оттегля от България.

Като регент, именно Стамболов предлага на Фердинанд да стане български княз. А като премиер пази с всички сили Куборга от руските опити да бъде детрониран.

При Стамболовото управление се развива активна законодателна дейност с подчертано протекционистичен характер. Приема се закон за насърчаване на производството на местни тъкани и закон, който определя железниците за собственост на държавата. Развива се банковото и застрахователното дело, поставят се основите на общинските здравни служби и пенсионното дело.

Руските тайни служби не спират действията си за отстраняването му от властта.

През януари 1890 година съратникът на Стамболов – майор Коста Паница, прави неуспешен опит за преврат с подкрепата на Русия. Министър-председателят реагира брутално и през юни Паница е екзекутиран. Така Стамболов си създава врагове сред проруските кръгове и македонската емиграция.

През март 1891 година е първият опит за убийството му. Тогава загива Христо Белчев, който го е придружавал. След като слиза от министър-председателския пост (с помощта на Фердинанд, който иска да бъде признат от Русия), той става по-лесна мишена за враговете си.

Стамболов е убит на 18 юли 1895 г.

Предчувствайки смъртта си, той иска да напусне страната за известно време, но властта не го пуска, защото го разследва за злоупотреби по време на мандата му.

Вечерта, излизайки от любимото си кафене „Юнион клуб” на ъгъла на улиците „Раковски” и „Иван Вазов”, Стамболов е нападнат.

За негови убийци историята сочи македонския комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата. Малко по-късно охранителят Гунчо започва да стреля във въздуха и така прогонва нападателите. Стамболов обаче е в критично състояние. През трите дни в болницата, лекарите ампутират двете му ръце. Една от раните по главата се оказва фатална – Стамболов получава възпаление на мозъка, което е и официалната причина за смъртта му.

Дори и погребението му е съпроводено с пошли викове и замеряне с камъни.

Така един от най-великите български премиери напуска този свят – охулен и мразен до смърт.