На 9 февруари умира на 59 г. Фьодор Достоевски

Творецът споделя, че в малкото моменти, в които обича и се чувства обичан, е изградил символ на вярата

На 9 февруари 1881 г. в Санкт Петербург умира на 59 години изключителният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. Той е автор на едни от най-добрите романи не само в руската, но и в световната литература – „Бедни хора“ , „Записки от мъртвия дом“, „Унижените и оскърбените“, „Престъпление и наказание“, „Идиот”, „Братя Карамазови” и други.

Творбите на Достоевски умеят да привлекат читателя в себе си и да го накарат да заживее в света на автора, да плаче, да се радва и да страда в него. Словото на писателя е омагьосващо. По света са създадени много групи литератори, изучаващи и тълкуващи творчеството на руския писател.

Достоевски поглежда в бездънната душа на малкия човек, притиснат от бедността и обстоятелствата на своето време без нравоучения и критика, но е безмилостен към буржоазните порядки.

Писателят е смятан с право за пряк предшественик на европейския екзистенциализъм.

Достоевски започва да пише от средата на 40-те години на 19-ти век, но най-известните му творби са писани в последните години от живота му. Авторът е обявен за един от най-значимите психолози в историята на световната литература.

Той написва общо 11 романа, 3 новели, 17 разказа и 3 есета.

Казва за себе си: „Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“