Ахмаци и юнаци

Автор: Надя Петрова

Днес, когато Земята е изчерпала ресурсите си, в България дребните производители хранят домашните си животни с домати, грозде, дини, сливи и т.н. Защото българите преяждат и остава за животните ли? Самият въпрос е смешен. Повечето хора по селата нямат пари да си оправят зъбите и затова говорят с ръка на устата. Не смеят да се засмеят, за да не зейнат. Този факт обаче го преглъщат без да го дъвчат, но друг един факт не могат – децата им си тръгват. Поотрасналите им деца, които като гледат родителите си как бъхтят и не могат да спестят пари нито за сватба, нито за погребение, зарязват просторните къщи на родителите си. Намират си работа в големия град и плащат на хазяин за една малка стая. Като поработят малко и видят, че никога, ама никога няма да спестят пари да си купят автомобил и никога, ама съвсем никога няма да получат такива заплати, че да си закупят жилище, напускат и страната. И търсят държава, в която хората преяждат.

Не е ли връх на абсурда да произвеждаш най-хубавото грозде и да и да разчиташ само на един препускащ между Букурещ и Брестовица микробус? Този абсурд обезлюдява селата и превръща работливите хора в лениви. Поговорката „За лудо работи, за лудо не стой“, работи веднъж, два пъти, но на третия път се преобръща в „Работата не е заек да избяга“, а после в „Ахмак лозе копа, юнак вино пие“.

А Европейският съюз налива ли налива пари в земеделието ни. Няма лошо. Но когато ние трябва да налеем мисъл в организацията на пазара, настава голям дефицит. И този дефицит тегне върху всички села, върху бюрата по труда, върху миграцията и емиграцията. Заради нашата несхватливост как да си оптимизираме пазара и живота, дори Великобритания изстръпва, а Холандия се кани да обяви оранжев код на тревога.

Къде сме ние между свръхбогатия Катар и свръхбедната Сомалия? Не знам, но ми се струва, че светът е събран в България. Имаме си и сомалийци, имаме си и катарци, но повечето са типични българи. Не умират от глад, а от депресии. Не си купуват острови в Индийския океан, защото събират пари за изкуствени зъби. Държавната е като заклещена в повтарящи се сблъсъщи и не помръдва напред, защото не знае вече кое е напред, кое е назад. И ако кажем, че липсата на перспектива е не по-малко убийствена от липсата на храна, това рязко ще ни доближи до Сомалия. Ако пък се сетим за селските протести и непротести, и масовото изхвърляне на реколтата по улиците и на животните, вече ще сме близо до разхищенията на Катар, Но не и до преяждането му. Не знам къде сме в класацията на Световния фонд за дивата природа, но знам, че където и да сме, не ни е там мястото.