Месото и млякото от пашуващи високо в планината животни са най-здравословни

От 2025 г. обаче ще има ограничения за високопланинска паша в националните паркове

Месото и млякото от пасищни преживни животни във високопланинските пасища, съдържат най-голямо количество мастни киселини Омега-3 и витамини А и Е. Продуктите с такъв произход са
най-здравословни за човешкия организъм, но също така представляват най-добрата и хуманна практика за хранене на добитък, съобщават от Сдружението за териториален и екологичен и просперитет (СТЕП).

Д-р Флориан Лейбър, експерт по хранене на животните и заместник ръководител на Департамента по животновъдни науки към Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) в Швейцария, споделя:

„Млечните и месните продукти от пасищни преживни животниса по-здравословни от продуктите от животни, хранени с други фуражи като царевица, соя, и специални комбинирани фуражи и смески.“

Твърдението на д-р Лейбър се основава на дългогодишна работа и анализ на проучвания от цяла Европа. Той беше специален гост-лектор по тази тема на онлайн семинар, проведен на 31 януари с неправителствени организации и фермери. По време на семинара експертът по хранене на животни представи няколко проучвания, с които да подкрепи заключенията си.

Първото предимство, посочено от д-р Лейбър, е по-високото съдържанието на Омега-3 мастни киселини. При продуктите от животни, хранени с конвенционални смески, доминират Омега-6 мастни киселини, които също са важни за здравето, но се срещат много по-често в една нормална човешка диета.

На второ място се отчитат по-високи нива на витамин Е и витамин А.

Разликата е в начина на хранене на животните, но и в мястото на хранене. Пасищните животни приемат с диетата си, освен трева, и вторични растения като билки, дребни плодове, корени и други. Веществата от тези производни са изключително важни, защото именно те помагат на животното да запази Омега-3 мастните киселини, които иначе биват разградени и загубени в търбуха. Растителното биоразнообразие в пасищата, особено в планинските пасища (над 2000 м), е спомогнало в позитивен аспект за еволюционния процес при преживните животни, тъй като то спомага за биохимическото разнообразие в организма на животните.

У нас – рестрикции

В същото време Министерството на околната среда и водите въведе някои ограничения за пашуващите животни над определена височина в националните паркове. Те бяха обсъдени на заседание на Комисията по земеделието в парламента в края на февруари.

Предложено е в периода 2023 – 2025 г. да бъде инкорпорирана мярка за постепенно намаляване на броя на животните, които пасат над определена височина на територията на националните паркове. Предложеното ограничение на гъстотата за Централен Балкан е за териториите над 1500 м., а за Рила и Пирин – над 1800 м. След изтичане на периода 2023 – 2025 г. следва да бъде направена експертна оценка и да се прецени доколко успешно е повлияла тази мярка.

Нормата за височинното ограничение няма да се прилага за 2024 г., с което се дава преходен период, в който да се информират заинтересованите страни.