Почитаме пишещия монах Софроний Врачански

На 11 март Православната църква чества паметта на канонизирания за светец Софроний Врачански. Софроний е роден на 11 март в Котел през 1739 г. със светското име Стойко Владиславов и въпреки, че е син на едър търговец на добитък, когато е на 23 г. става свещеник. През 1765 г. се среща с Паисий Хилендарски в Котел, прочита неговата „История славянобългарска“ и, впечатлен от книгата, прави първия й препис. 

Заради сина му Цонко, който наследил търговската дейност на дядо си, Софроний изпада в немилост поради дългове към епископа. Затова на два пъти му налагат тригодишни забрани за служене, а местната власт дори го измъчва и вкарва в затвора, откъдето е освободен по-късно срещу 1500 гроша. Между другото, внук на Софроний Врачанки от брака на Цонко с Гана Хаджи Танасова, е бъдещият княз на турската империя и висш дипломат Стефан Богориди.

През 1794 г. Софроний Врачански става монах в Къпиновския манастир, а по-късно същата година е назначен за Врачански епископ. 

През 1803 г. той заминава да служи в Румъния като висше духовно лице и именно там създава най-добрите си творби – „Софроние“, „Неделно евангелско тълкувание“, „Житие и страдания грешнаго Софрония“, „Възвание към българския народ“. В началото на 19 век той е най-видният представител на българската литература. 

Не е известна точната дата на смъртта на Софроний Врачански, починал е на 76 години през 1813 г. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 г.