Преди 111 г. умира човекът, който спаси от фалит правителството на САЩ – Джей Пи Морган

Бащата на съвременния американски финансов бизнес кара Уолстрийт да свали знамена и да спре работа в негова почит

На 31 март 1913 г. в Рим умира в съня си Джон Пиърпонт Морган, по-често наричан или Джей Пи Морган. Един от най-богатите хора на земята издъхва на 75 години от парализа на мускулите в тялото, заради които е спрял не само да се движи, но и да говори, а накрая и да диша.

Тялото му е върнато в обратно в Америка на борда на пътнически кораб.

В негова чест знамената на Уолстрийт са свалени наполовина, както се прави при смъртта на президент. Борсата затваря за два часа, докато тялото му преминава през Ню Йорк.  Тялото му лежи в дома му и прилежащата прочута библиотека през първата нощ след пристигането в Ню Йорк, а после е погребано в родното му място Хартфорд, Кънектикът.

Роден в банкерско семейството на Джуниъс Дж. П. Морган, с дядо поет – по майчина линия, и дядо – едър бизнесмен по бащина, Джон предпочита да се обръщат към него с фамилията на поетичния си дядо Пиърпонт.

При всички положение Джей Пи Морган многократно увеличава славата и богатствата на Морганови. И донякъде има основание да каже: „Не дължа нищо на обществото“.

След като завършва образованието си в Швейцария, Морган младши се връща в Ню Йорк, за да работи при банкерската къща на Дънкан Шърман като младши чиновник. той е имал голяма свобода на действията си, тъй като е преминал през строгата религиозна дисциплина на Морган баща. „Помни“, пише Дж. С. Морган на сина си, „че горе има Око, което винаги е върху теб и че за всяко действие, дума и дело един ден ще бъдеш призован да дадеш сметка.“ 

Когато през 1861 г. започва американската гражданска война, Джей Пи Морган плаща 300 долара на свой служител, за да го замести на бойното поле. Тогава е на 24 години.

По време на войната семейство Морган се преориентира към търговия с ценни книжа и валутни операции. Джей Пи печели и от злато, след като през 1862 г. паричните плащания са спрени.

Една от неговите фирми търгува в световен мащаб с различни стоки, включително железни релси, американски памук, филипински тютюн, бразилско кафе и перуанско гуано (тор от морски птици и прилепи). През 1865 г. Дж. П. Морган си осигурява ексклузивен четиригодишен договор с перуанското правителство за износ на гуано, използвано в производството на торове и барут, при комисионна от два процента и половина.

В края на 1869 г. Морган разработва и финансира националната железопътна империя, действайки като партньор на държавата и то не само чрез финансиране на проектите. В безпрецедентен ход той събира президентите на железниците, за да следват новите закони и да напишат споразумения за поддържане на „обществени, разумни, еднакви и стабилни ставки“ в цените на билетите.

В разгара на паниката от 1893 г. (икономическа депресия), около 1895 г., Министерството на финансите на САЩ почти изчерпва своите златни резерви. Тогава Морган предлага план, който позволява той и Ротшилд да продадат 3,5 милиона унции злато директно на Министерството на финансите на САЩ в замяна на 30-годишна емисия облигации. Това спасява Министерството на финансите и правителството от фалит.

През 1900 г. Морган започва преговори за закупуване на стоманодобивния бизнес на Андрю Карнеги и сливането му с няколко други стоманодобивни, въглищни, минни и корабни фирми. Две години по-късно Дж.П. финансира създаването на атлантическа корабна компания, построила „Титаник“.

Той има голяма участие за преодоляване на финансовата криза от 1907 г., която почти осакати американската икономика. Големите банки в Ню Йорк са на ръба на фалита, когато Морган събира банкерите и ги принуждава да разработят план за справяне с кризата. Той организира екип от ръководители на банки и тръстове, които пренасочват пари между банките, осигуряват допълнителни международни кредитни линии и изкупуват падащите акции на здрави корпорации. По-късно обаче критиците банкери на Морган го изправят да дава обяснения пред специално създадена комисия.

Джей Пи Морган се жени два пъти, като при първия брак съпругата умира само след 4 месеца от тубеколоза. От втория си брак той има един син, който наследява бизнеса му, и три дъщери.

Не само огромното богатство, но и носът на Морган е сред най-отличителните му белези. Заради боледуване като дете, носът му остава лилав и деформиран. Затова той не е обичал публичността и е мразел да бъде сниман без негово разрешение. Заради розацеята всичките му професионални портрети са били ретуширани.