Ханс Кристиан Андерсен: Нещастен в любовта, но световно прославен приживе

Днес е Международният ден на детската книга

Международният ден на детската книга е днес и вече над 60 години се празнува. Денят неслучайно съвпада с рождения ден на един от най-известните писатели на приказки за деца – датчанина Ханс Кристиан Андерсен, който е роден преди почти 220 г. Сред приказките, които и до днес са любими на децата, са Малката русалка, Малката кибритопродавачка, Грозното патенце, Палечка, Храбрият оловен войник, Огнивото, Оле Затвори очички и много други.

Писателят е роден на 2 април 1805 година в Оденсе, Дания в скромно семейство. Малкият Ханс сам си прави  куклен театър и дрехи за куклите си. Като по-голям е обичал да чете пиесите на Шекспир.

Ученето изобщо не му се отдавало, било голяма мъка за него. Като малък е работил като чирак, тъкач и шивач, по-късно и в цигарена фабрика.

На 14 години Ханс Кристиан Андерсен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. По това време той има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър, но когато гласът му се променя, става безработен.

Андерсен често се е влюбвал в жени, с които е било невъзможно да има връзка, и тази невъзможност е отразена в много от творбите му. 

Смята се, че най-старата приказка на Андерсен е „Лоената свещ“, написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик.

През 1829 г. Ханс Кристиан Андерсен постига голям успех с разказа „Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер“. Четири години по-късно получава кралска стипендия за пътуване в чужбина. Така Андерсен на 16 октомври 1834 г. пристига в Рим.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор“, първият роман на Андерсен. Той постига истински успех, благодарение на което материалните затруднения на поета най-накрая приключват. През същата година в Копенхаген е издадена част от неговите „Приказки“, а другите части от първия том се появяват през 1836 и 1837 г. Макар по-късно точно те да му донасят световна слава, първоначално приказките не се продават добре.

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, като отразява впечатленията си в много пътеписи.

По време на най-дългото си пътуване, през 1840 – 1841 година, когато изглежда е минал и през България, той посещава Германия, Италия, Малта и Гърция, стигайки до Цариград, и се връща по Черно море и Дунав. За това преживяване разказва в „Базар на поета“ (1842), което се смята за най-добрия му пътепис.

С времето популярността на приказките на Андерсен нараства и в края на 40-те години той вече е известен в цяла Европа.

През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ в близост до Копенхаген – дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.

Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка „Росенбор“.