Промените в ЗПЗП ще се гласуват опасно бързо и безотговорно

Обновяването на един важен за земеделците закон с множество предложени изменения и допълнения ще бъде прието от депутатите светкавично, между две прозявки. Става въпрос за Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

За ЗАКОН!

Политиците отново избутаха държавата върху релсите в момент, в който идва бързия влак.

Това е най-удобното време, в което може в бързината да се прокарат лобистки текстове в закона за подпомагането. Или пък недомислени текстове, които да имат лоши последици. Това се случва в момент, в който кипи активна работа на полето и в животновъдните стопанства. Съществуващите браншови организации най-често са оглавени от работещ фермер, който не знае какво по-напред да свърши – на бюрокрацията ли да угоди, законопроекта ли да осмисли или да си движи бизнеса, който го храни.

Няма време за обществено обсъждане в рамките на месец, защото този парламент вече се движи към централния изход. Сега целта е пътьом депутатите да натиснат копчето и да гласуват закона, докато мислят за следващите избори.

Все още не е входирано никакво становище в парламентарната земеделска комисия (извън това на МЗХ), което потвърждава, че просто няма време за мислене. „Не мисли, а пиши“, казала съпругата на писателя. Това е виц, който пасва на казуса със Законопроекта за ИД на ЗПЗП. „Дайте да го гласуваме, пък друг път ще мислим.“

Въпросите около този законопроект са няколко.

Първо, защо след като промените в Стратегическия план бяха внесени в ЕК още през декември, съгласуванията между МЗХ и брюкселската администрация се забавиха толкова много. (Това има значение, тъй като част от промените в ЗПЗП са свързани с измененията в Стратегическия план.)

Второ, защо законопроектът не бе качен по-рано за обществено обсъждане от аграрното министерство? Или пък да беше предаден миналия месец в земеделската комисия в парламента, че да има време да се разгледа и обмисли.

Заради политиците в момента администрацията е в ступор – без ясен министър, без директор на ДФЗ, с нестабилно бъдеще за заместниците в двете ведомства. Директорите на дирекции също са на палци. Тръпнат областните директори на фонда и министерството. Шефът на БАБХ, на агенциите по горите и рибарството, председателят на Селскостопанска академия, на НССЗ и всички останали структури – първостепенни и второстепенни, са обвити в тъмнината на несигурността. И в момента на всички тях хич не им е до работа.

Техният работодател са политиците, а всъщност онези, които им осигуряват заплатите, са земеделците. Засега те просто си работят и се надяват политиците да не им затруднят допълнително живота било със Закона за подпомагане на демеделските производители или с неплащане на украинската помощ. Но това е само „засега“.