Година без Хаджията Груев – човекът, който обичаше да помага

На 25 август се навършва една година от неочакваната смърт на Рашко Груев, който Пловдив познаваше като Хаджията Груев. Той си отиде внезапно през нощта и дълго време след това семейството и приятелите му не можеха да повярват, че е изчезнал завинаги.

Рашко Груев – толкова познат като Хаджията и толкова непознат като Рашко, предпочете да не участва в медийното многословие. Изключително любезен с журналистите, той имаше само едно изискване към тях – да не пишат за него. И тъй като петролният търговец беше с почтен бизнес и с поведение на почтен човек, те се съобразяваха с него. Беше им симпатичен – не заради влиянието му, а просто като човек.

За Рашко можеше много да се пише – имаше години, когато непознати хора чакаха на опашка пред офиса му, за да го помолят за пари или за работа. „Как да откажа“, споделяше натъжен после. Никъде не бе съобщено, че в дните на голямата криза при управлението на Жан Виденов, Рашко купуваше храна на доста хора.

Богатството му бе по наследство – не в куфарче, не от групировки и не от участие в нагласена приватизация.

Приятелството му с президента Петър Стоянов не датираше от годините на политическия му възход, а далеч по-рано. Затова и президентът го ценеше като искрено и непредадено в годините. И търсеше мнението му, защото Рашко бе роден демократ.

Той бе от малкото хора, чиито думи имаха истинско тегло. Ако кажеше „Да, ще помогна“, валидността на обещаното бе като подписано пред нотариус. Забележителното при него беше, че от сърце се втурваше да помага с каквото може.

Но вече година откак го няма.

На 25 август, в 10.30 часа на Централни гробища в Пловдив ще е поменът – една година от смъртта на Рашко Груев.