Днес е Международният ден на Слънцето – нашата най-близка звезда

В много страни по света днес започват различни инициативи по повод Международния ден на Слънцето, който цели да привлече вниманието върху важността на соларната енергия и нейния потенциал за устойчиво развитие.  

Международният ден на слънцето цели да привлече вниманието върху важността на соларната енергия и нейния потенциал за устойчиво развитие.

Хората почитат още от древността Слънцето като символ на енергия, светлина и живот.

Първият официален ден на Слънцето обаче е отбелязан на 3 май 1978 година. Създаването му е предложено от американския екоактивист Денис Хейс, който става известен като първия координатор на Деня на Земята. Негова е идеята да има събитие със слънчевата енергия, сходно с Празника на Земята.

Американският конгрес одобрява радушно идеята с резолюция и тогавашният президент на Съединените щати Джими Картър обявява Деня на Слънцето за официален празник.

Решението е свързано със засилващото са екологично движение и търсенето на алтернативни енергийни източници.

През 1994 година събитието става международно, когато бива отбелязано от 22 държави.

Слънчевата енергия е един от най-безопасните и екологични енергийни източници и не замърсява околната среда като изкопаемите горива, припомнят експерти.

Слънцето е нашата родна звезда – звезда, която е неизмеримо по-близо до Земята, отколкото която и да е друга. Следващата най-близа до нас, например, звездата Проксима от системата алфа Кентавър, се намира на 4, 22 светлинни години от нас и за да стигнем до нея някой ден, движейки се със скоростта на светлината, ще са ни нужни цели 4 години.

За Земята Слънцето е незаменим, неизчерпаем и огромен източник на енергия. Дава ни светлината и топлината, от които се нуждае всичко живо на планетата, формира и влияе пряко на важни свойства на атмосферата на Земята.

Като цяло, Слънцето определя цялата екосистема на планетата. Без него нямаше да съществува въздухът, нужен ни за да живеем – въздухът би се превърнал в океан от течен азот, покриваш заледените води на океаните и замръзналата суша. За нас Слънцето е с неоценима стойност – без него на Земята просто нямаше да възникне живота.

Слънцето, вятърът, морските вълни и биомасата са енергийни ресурси, които са постоянно в изобилие около нас и са достъпни за използване. Не се налага да ги копаем от дълбините. Не водят до трупането на радиоактивни или токсични отпадъци. Наричаме ги възобновяеми енергийни източници.

За да привлекат вниманието към възможностите за използване на възобновяемите източници на енергия Европейската част от Международната общност по слънчева енергетика (ISES-Europe), започвайки от 1994 година, на доброволна основа организира всяка година честването на 3 май като Ден на Слънцето.

Ентусиасти и професионалисти, обществени организации и специализирани в соларните технологии фирми по цяла Европа, организират най-различни мероприятия, свързани с демонстрация на възможностите, които ни предлага слънчевата енергия.

Ето и някои интересни факти за Слънцето:

1. Налягането в центъра му е над 340 милиарда атмосфери, температурата – 13 милиона °C. При такива условия протича термоядрена реакция, при която водородът се превръща в хелий. Аналогични процеси протичат и при взрив на водородна бомба.

2. Всяка секунда Слънцето изгаря 700 милиарда тона водород. Всяка секунда на Слънцето се случват около 3000 взрива, всеки от които продължава няколко минути и обхваща региони с размер колкото Земята.

3. Когато водородът се превръща в хелий, част от масата на веществото се превръща в енергия, която загрява най-близката до нас звезда.

5. Слънцето е бяло, а не жълто. Цветът му е по-близо до бял, със синкав оттенък. Въпреки това, голяма част от нас възприемат светлината му като жълта, което пък ражда много спорове и теории за устройството на човешката психика и зрение. Причини за феномена има много. Атмосферата силно разсейва слънчевите лъчи (затова и небето ни изглежда синьо), в резултат на което цвета на Слънцето се променя в зависимост от височината му над хоризонта – от бял до оранжев и червен. Върху възприемането на цветовете от човешкото око играят роля и контраста със синьото небе, филтрацията на светлина в атмосферата, ефектът на остатъчното жълто светене върху ретината под въздействие на ярка бяла светлина и т.н.